Отбор Механо

Част 3: Денят, в който ASOA срещна истинската си мисия

Има една особеност на инженерните проекти.

Истинският момент не е когато напишеш последния ред код.

Не е когато сглобиш последния детайл.

А когато оставиш системата сама...

..и си тръгнеш.

Затова не побързахме да разкажем какво се случи.

Изчакахме няколко дни.

Искахме първо да сме сигурни, че системата работи стабилно.

Че няма да забие.

Че измерванията са верни.

Че графиката, която виждаме, наистина разказва историята на процеса.

И днес вече можем спокойно да кажем:

Работи.

Първият ден започнахме с около 800 µS/cm.

Пет дни по-късно системата вече отчита над 1000 µS/cm, а стойностите следват точно процеса на обезсоляване.

Точно това искахме да постигнем още в първия ден, когато се роди идеята.

Но ако трябва да сме честни...

Най-силният момент от това посещение не беше монтажът.

Беше възможността да видим отблизо света, за който работим вече почти година.

За първи път влязохме в лабораторията, където се обезсоляват истински морски артефакти.

Видяхме дървени елементи от кораб, предмети от бита, керамика, стъкло и още много находки, които все още преминават през процес на консервация.

Бихме разказали с удоволствие за всяка една от тях.

Но няма да го направим.

Не защото няма какво да покажем, а защото тези предмети още не са представени официално пред публиката.

Нека първо специалистите свършат своята работа, а историята сама разкаже за тях, когато му дойде времето.

За нас беше истинска привилегия да ги видим точно в този момент – между морското дъно и музейната витрина.

Тогава осъзнахме нещо.

До този ден ASOA беше проект.

След този ден вече беше инструмент, който може да бъде полезен.

И това е най-голямата награда за целия ни екип.

Следва продължение.

Част 2: От идеята до работещия прототип

След срещата с консерватор вече знаехме какъв проблем искаме да решим.

Но имахме един много по-прост въпрос:

Добре... а какво ще обезсоляваме?

Планът беше да тестваме системата с истински морски артефакт още през февруари. Така щяхме да видим слабите места и да ги поправим преди състезанията.

Това обаче не се случи.

И трябваше да измислим друг начин.

Един следобед, при разходка покрай морето между Поморие и Сарафово, погледът попадна на старо дърво, изхвърлено между камъните.

Изглеждаше така, сякаш е прекарало месеци във водата.

"Хммм....Ами ако точно това стане нашият първи артефакт?"

Седмица преди FLL се върнахме.

Отрязахме част от дървото.

Напълнихме аквариума.

Добавихме сол.

Дървото, разбира се, изплува.

Затова му завихме няколко винта и с магнит от стар твърд диск го закрепихме на дъното.

Така се роди първият работещ прототип ASOA v1.0.

Не беше лаборатория.

Не беше музей.

Не беше истински артефакт.

Но за първи път виждахме как всичко оживява пред очите ни.

Тогава още не знаехме колко много неща ни предстои да променим.

Всъщност, най-големите инженерни проблеми тепърва щяха да се появят.

Но за тях — в следващата част.

Една идея. Един разговор. И началото на нещо много по-голямо.

Как се роди ASOA – Част I
Всяка добра идея започва с един въпрос.

Миналата есен си поставихме една привидно проста задача – да открием реален проблем, който си струва да бъде решен.

Първата ни спирка беше музеят. Влязохме с очакването, че ще си тръгнем с готова идея.

Не се случи.

Разгледахме експозициите, задавахме въпроси, обсъждахме различни посоки. Дори за кратко се запалихме по идеята да създадем робот за археологически разкопки.

Звучеше интересно.

Но не беше нашият проект.

Няколко дни по-късно наш гост в училище беше морския археолог Ивелина Петкова от Института за подводно наследство. Underwater Heritage Institute

Тогава за първи път осъзнахме нещо, за което никога не се бяхме замисляли.

Истинската битка не е откриването на артефактите.

Истинската битка започва, когато бъдат извадени от морето.

Тогава времето започва да тече срещу тях.

В края на разговора Ивелина ни каза едно изречение, което промени всичко.

"Има един човек, с когото трябва да се запознаете."

Така се срещнахме с консерватора и реставратор Дана Златанова.

По време на първия ни онлайн разговор тя ни разказа за процеса по обезсоляване на морските артефакти.

Чухме истории за предмети, прекарали столетия под водата, които могат да започнат да се разрушават само часове след изваждането им, ако не бъдат обработени правилно.

Но едно друго нещо ни направи още по-силно впечатление.

За да проследи процеса, консерватор понякога трябва да измине стотици километри... само за да измери проводимостта на водата.

Пътуване.

Едно измерване.

И обратно.

Тогава се появи въпросът.

Ами ако технологията можеше да върши тази част вместо човека?

Не да го замести.

А да му спести време, за да може той да прави онова, което никоя машина не може – да взема решения, основани на знания и опит.

Точно тогава се роди идеята за ASOA.

Но от една идея до работеща система има много дълъг път.

За него ще разкажем в следващата част.

Следва продължение...

Сезонът приключи.

И както винаги в такива моменти — когато спреш за секунда — виждаш колко много неща всъщност са се случили между първата линия код и последния старт на състезание.

Роботи, които не просто се движат, а се учат.
Проекти, които започват като идея и завършват като реални системи.
И деца, които постепенно спират да питат как да стане и започват да казват ще го направим така.

Имаше напрежение, провали, ремонти в последния момент, безсънни нощи и много работа, която никой отвън няма да види.

Но имаше и нещо по-важно — хора, които започнаха да си вярват.

Това остава.

Благодарим на всички, които бяха част от този сезон — организатори, партньори, доброволци, състезатели и всички, които тихо държат системата изправена, докато отвън изглежда просто като състезание.

Но лабораторията никога не спира напълно.

Просто сменя темпото.

Следва продължение.

В нашето училище има много различни отбори. Но всички сме на една страна. Страната на децата, които мечтаят, строят, грешат, поправят и не се отказват.

Има състезания, в които медалите са най-важното.

Има и такива, в които първата победа е изобщо да стигнеш до старта.

Тази снимка е точно такава.

Нашите колеги и ученици вече преминаха техническата инспекция на Shell Eco-marathon Europe.

Някой ще каже: "Е, това е само проверка."

Само че зад една такава проверка стоят месеци работа, инженерни решения, безсънни нощи и безброй въпроси, на които трябва да намериш правилния отговор.

Миналата година научихме колко безмилостно може да бъде това състезание. Всеки ден носеше ново предизвикателство. Когато изглеждаше, че всички врати се затварят, те просто намираха следващото решение.

Преди да заминат тази година, техният ръководител им каза:

„Момчета, пригответе се за пет дни в Полша, в които ще видите как невъзможното става възможно... просто защото нямате избор.“

Точно това е инженерството.

Не е да направиш нещо, когато всичко върви по план.

А да намериш решение, когато изглежда, че такова няма.

Днес стискаме палци не само за добър резултат.

Стискаме палци за хора, които с труда си показват какво означава да не се отказваш.

Успех, момчета!

Приключи още едно издание на „Роботика за България“.

Втора година сме част от това състезание и за пореден път си тръгваме с усещането, че то е много повече от роботи, точки и класирания.

Тази година участвахме с два отбора.

Едните са нашите ветерани. Другите са тези, които постепенно вървят по техните стъпки.

През сезона имаше от всичко.

Успехи.
Проблеми.
Безсънни вечери.
Планове, които проработиха.
И други, които се разпаднаха в последния момент.

Един от роботите ни направи само един успешен състезателен рън на регионалното, преди хардуерен проблем да сложи край на цялата платформа.

Вместо да се откажат, децата взеха решение.

Започнаха отначало.

За по-малко от три седмици проектираха и изработиха изцяло нов робот с нова механика, нова електроника и нов софтуер.

Всичко сами.

Без готови решения.
Без някой да им държи ръката.

На финалите този робот получи специална награда от журито.

Наградата беше озаглавена:

„Робо богове“.

Признавам си, тази награда значеше много за нас.

Защото беше признание за труда, знанията, упоритостта и смелостта да започнеш от нулата, когато всичко се обърка.

През двата състезателни дни нашите ученици спечелиха отличия в робо дизайн, иновативен проект, екипна игра и специални награди на журито.

Но най-важното не са отличията.

Най-важното е, че видяхме деца, които не чакат някой друг да реши проблема вместо тях.

Видяхме деца, които работят до късно.

Които спорят за решения.

Които експериментират.

Които се провалят.

И после опитват отново.

Това е истинската победа.

Благодарим на организаторите от Роботика за България и ФРГИ за възможността да бъдем част от това невероятно приключение.

Благодарим на нашите доброволци Линда и Кремена за усмивките, помощта и енергията.

Благодарим на главния съдия Георги Германов и на Жоро Стаменов, който и тази година превърна награждаването в истински празник за децата.

И специални благодарности на нашите приятели от Power Vortex - Panayot Volov Shumen

За подкрепата.
За разговорите.
За приятелството.

Поздравления за всички отбори.

А ние?

Ние се връщаме в лабораторията.

Защото имаме още малко работа, преди да излезем във ваканция
Следва продължение...

Преди няколко години започнахме с LEGO.

Блокчета. Сензори. Първи опити в програмирането. Първи грешки. Първи „защо не завива?“.

Идеята на тези състезания винаги е била една — да запалят интерес. Да покажат на децата, че технологиите не са страшни. Че могат да създават.

Тази година се случи нещо, което много ни зарадва.

Нашите „ветерани“, които вече трета година участват, сами решиха да изоставят блоковото програмиране и да напишат робота си изцяло на Python.

Не защото трябва.
Не защото някой им каза.

А защото според тях:
„така всичко става по-точно и по-прецизно.“

На FIRST LEGO League бяхме единственият отбор, който програмираше по този начин. А сега, в „Роботика за България“, същото се случва и с по-малките.

Те гледаха „големите“. Вдъхновиха се. И казаха:
„И ние искаме така.“

И изведнъж осъзнахме нещо важно.

Може би най-голямата победа не е класирането.

А моментът, в който LEGO спира да бъде играчка и се превръща във врата към нещо по-голямо.

Когато децата вече не просто сглобяват роботи.

А започват да мислят, експериментират, спорят, търсят по-добри решения и да програмират истински.

И някак тихо порастват.

Точно заради това си струва.

Една от най-хубавите части на „Роботика за България“ е, че по пътя срещаш хора, които започват да ти стискат палци така, сякаш сте един отбор. 🤖💙

Преди две седмици нашите приятели от Power Vortex - Panayot Volov Shumen се представиха страхотно във Варна.

Този уикенд дойде ред и на нашето регионално в Пловдив – и с радост можем да кажем, че МЕХАНО и МЕХАНО – Ардуино също продължават към финалите!

Радваме се, че отново ще се срещнем – този път на финалите. 🚀

Успех и благодарим за подкрепата!

Пристигнахме в Гърция за FIRST LEGO League Open International Championship 2026 🇬🇷

След много работа, емоции и незабравим сезон, вече сме тук — заедно с отбори от цял свят.

Горди сме, че представяме България и нямаме търпение да изживеем всичко, което предстои.

Успех на всички участници! 🤖
FIRST LEGO League Greece