Вилена • Яснота и вътрешна сила

Вдигам нивото! 😂

Открих новото място за кафе докато малкият човек си играеше в банята.

И това може да мине за айляк…
след като събуждането на Криско започна в 4ч и до 9ч вече си минал всякакви дейности…и само се чудиш къде да приседнеш, за да си събереш енергийката..

Еми, да ви е хубав денят 🌺😉🩷

Истинската любов не е липса на трудности.

Тя е решението да останете един до друг и когато не е лесно.

Да говорите.
Да се изслушвате.
Да си поплачете.
Да се прегърнете.
Да се избирате отново.

Ако намирате смисъл в отношенията си, пазете ги с внимание, защото именно малките избори и облика на ежедневието изграждат голямата любов.🩷

Затвори очи за няколко секунди.

Поеми дълбоко въздух.

Попитай се тихо:

“Какво е време да освободя?”

След това избери интуитивно 1, 2 или 3.

Позволи на интуицията да те води.

Ще ти напиша послание в коментар🌺

Имам нужда от твоята помощ. 💚

Ако ме следваш от известно време…

Какво те кара да оставаш тук?

Какво намираш в съдържанието ми?

Нещо, което те е накарало да се замислиш?

Практиките?

Темите за подсъзнанието?

Личните ми истории?

Постовете за майчинството?

Енергийните послания?

Или просто усещането, че тук намираш спокойствие и разбиране?

Ще ми бъде много ценно да ми споделиш.

Не само защото искам да създавам още
по-полезно съдържание, а защото вярвам, че тази страница е пространство, което изграждаме заедно.

💚 Ще се радвам да ми напишеш в коментар само няколко думи:

Защо ме следваш? Какво ти е най-полезно или най-интересно тук?

🌺 Аз съм Вилена. Благодаря ти, че си част от това пространство.

Ами ако мисията ти не е една и съща през целия живот?

Често чувам от жените, с които работя да казват:

“Още не съм открила мисията си.”

Но дали изобщо мисията е нещо, което откриваш веднъж завинаги?

Аз вярвам, че в различните периоди от живота ни имаме различни мисии.

Понякога мисията ти е да изградиш семейство.

Понякога е да отгледаш децата си с любов и присъствие.

Понякога е да преминеш през труден период, който ще те направи по-силна.

Понякога е да се научиш да поставяш граници.

Да поискаш помощ.

Да излекуваш стари рани.

Да избереш себе си.

И едва след това може да дойде периодът, в който да предаваш нататък наученото.

Не се сравнявай с хора, които са в различен етап от своя път.

Твоята мисия днес не е длъжна да бъде същата като тази след пет или десет години.

Понякога най-важната мисия не е да промениш света.

А да промениш начина, по който живееш собствения си живот.

И това съвсем не е малко.

Вярвам, че всяка промяна започва с една честна среща със себе си.🌺

Ами ако не ти липсва отговорът… а тишината, за да го чуеш?

Толкова често търсим навън.

Още съвети.

Още информация.

Още мнения.

А понякога единственото, което ни липсва, е да останем за малко със себе си.

Понякога точно в мълчанието започваме да чуваме онова, което дълго сме заглушавали.

Не защото не сме го усещали.

А защото страхът, умората и ежедневието са били по-силни от вътрешния ни глас.

Спри за миг.

Поеми дълбоко въздух.

🌺 И се попитай:

Какво се опитва да ми покаже животът чрез това, което преживявам?

Може би точно там започва яснотата, която търсиш.

Как се справяте, когато децата са болни… а и вие самите сте болни? 🤍

Напоследък ми се случи няколко пъти.

Детето има нужда от теб.
Другото дете също.
Все има и работа за вършене.

А на теб ти се иска просто да легнеш и да поспиш.

И тогава си давам сметка колко трудно е за една майка да си позволи да бъде болна.

Дори когато тялото крещи “почини си”, умът продължава да повтаря:
“Само още малко.”

Може би точно в тези моменти най-много имаме нужда не да бъдем перфектни, а да си дадем малко повече нежност и състрадание.

Преди време не си позволявах много почивки и помощ, но се научих, че в това няма нищо лошо, даже напротив - полезно е за всички.

Има приоритети и вярвам, че се учим да ги пренареждаме в зависимост от различните ни роли…но е важно и ние да сме максимално добре, за да добре и децата 🫶🌺

Днес рожденият ми ден започна по начин, който не бях планирала…

Малкият ми син вдигна висока температура през нощта.

Получих сутрешна солена “торта” - изненада от големия ми син..с лека помощ от баба 😉

Плановете за вечеря с мъжа ми рязко се промениха на - ще отпразнуваме вкъщи, защото малкият има нужда от нас.

И всичко това отново ми напомни нещо:
можем да правим планове, но животът често има свои.

И понякога именно в тези непланирани моменти си спомняме кое е най-важното.

Днес съм благодарна.🙏

За всички интересни преживявания, които животът ми подари досега за тези 40 години.

За прекрасните ми деца и нормалното ми семейството.

За уникалните ми приятели, които още от ранни зори ме накараха да се усмихна с пожеланията си.

Благодарна съм и за пътя, който извървях.

За динамичното ми детство в семейство, в което никога не беше скучно – винаги имаше нови идеи, смели решения и поемане на рискове, нетипични за обстановката в България тогава, но най-вече много любов към нас - децата.

За годините ми в чужбина, които ме изградиха.

За професионалния ми път след това.

И най-вече…

Съм благодарна, че успях да премина през много от собствените си страхове, вътрешни борби и самосаботаж.

Не защото животът ми е станал съвършен.

А защото днес ги посрещам по различен начин.

И може би най-големият подарък за мен е, че днес имам честта да вървя редом с хора, които са решили и те да променят живота си отвътре навън. Да им бъда опора и да ги подкрепям в техния път.

Благодаря на всеки, който е част от моя живот – независимо дали сме се срещнали за ден, за година или за много повече.

❤️ Честит рожден ден на мен! Нека следващата година бъде изпълнена със здраве, смисъл, вдъхновение и още повече моменти, които си струва да бъдат изживени.