Албена Славова PCC ICF

Най-новата ми статия:
„Коучингът като похват или какво се случва, когато човек излезе от чуждите обувки и обуе своя номер“

Днес буквално всеки втори, който работи в областта на личностното или бизнес развитие, нарича себе си коуч и предлага на аудиторията си коучинг похвати. Но в свят на безброй гурута, обещания за незабавна промяна и бърз успех истинският коучинг има нужда от светлина, от това да бъде видян, разпознат и разбран точно такъв, какъвто е.

В тази статия ще погледнем на коучинга не като на самостоятелна професия, а като на похват, който може да обогати работата на професионалисти, които работят с хора.

Статията е насочена преди всичко към психотерапевти, HR специалисти и ръководители на НПО, но може да бъде интересна и за други, чиито роли и задачи се доближават до тези области.

Хората, с които тези професионалисти работят, получават от тях знания, насоки и препоръки. Разбират ги, приемат ги и въпреки това често не стигат до действие в набелязаната посока или мотивацията им за това стига само за част от пътя.

А когато резултатът не отговаря на очаквания, професионалистът увеличава усилието и приноса от своя страна с още препоръчани знания, съвети и решения. Така понякога разстоянието между „знам“ и „правя“ вместо да се скъси, става още по-голямо.

Коучингът е мостът от знание към действие. Той връща на човека авторството върху собствените му решения какво, кога и как да направи. Оставя му отговорността всяка стъпка по пътя да бъде съобразена с неговия номер обувки, вместо да го кара да влиза в обувките на някой друг.

Този подход не отнема от професионалната експертиза. Напротив, добавя към нея пространство, в което човекът отсреща взема самостоятелни решения и действа, съобразно собствената си индивидуалност.

Когато присъства личният избор, се увеличават и мотивацията, и постоянството по пътя към целта. Приносът на специалиста е уважен, а самият той - защитен от разочарованието да дава повече, без да вижда резултат от това.

Коучингът като похват в работата на психотерапевта

Психотерапията и коучингът имат различни цели и различен фокус. Коучингът не е вид терапия. Той не лекува травми и психологически болки, не се връща в миналото, за да търси причините за тях. Фокусът му е върху настоящия момент и върху бъдещите възможности пред човека.

Тогава резонно възниква въпросът: как би могъл коучингът да бъде полезен на психотерапевта?

Понякога в терапевтичния процес идва момент, в който човекът вече е осъзнал и възприел нещо важно за себе си. Но осъзнаването само по себе си не винаги води до промяна.

Именно тук коучингът дава на психотерапевта още един инструмент като мост от осъзнаването към действието.
Коучингът може да добави друг тип разговор и структура в диалога, които насочват човека не само към осъзнаване, но и към личен избор и предприемане на действие.

Това може да се случи чрез коучинг инструменти, използвани в рамките на психотерапевтичната сесия, или чрез една или повече, отделна коучинг сесия в друг, предварително уточнен момент.

Коучингът като похват в работата на HR специалиста

В работата на HR специалиста има много ситуации, в които нито знанието, нито добрата препоръка или решение са достатъчни. Разговорът за развитие може да е проведен, обратната връзка - дадена, възможностите да са очертани, а промяната в поведението така и да не се случи.

То започва тогава, когато самият човек открие смисъл и се ангажира със своята необходима промяна. Тук коучингът може да промени посоката на разговора от даване на решения към създаване на пространство служителят сам да открие възможностите и ресурсите, да направи своя избор и да поеме отговорност за следващите си действия.

Това е особено ценно при разговори за развитие, обратна връзка, кариерно израстване, промяна в поведението или трудности в работата с екипа.

Коучингът може да бъде част от ежедневния инструментариум на HR специалиста, но и да се прилага като отделен формат чрез ясно разграничени коучинг сесии.

Коучингът като похват в работата на ръководителя на НПО

В работата на ръководителя на НПО има много идеи, каузи и хора, които искат да променят нещо. Но между добрата идея и реалното ѝ осъществяване често стои един важен въпрос: кой ще я превърне в действие?

Ръководителят лесно може да се окаже човекът, който движи всичко. Създава, организира, решава, напомня, мотивира и пр. Така обаче инициативата и отговорността постепенно се преместват към него, а екипът започва да разчита все повече на неговото участие.

Коучингът има силата да промени тази динамика. Вместо ръководителят да дава готови решения и указания, би могъл да отваря пространство хората сами да формулират идеи, да поемат ангажименти и да намират своите начини и ресурси да ги реализират.

Така коучингът подкрепя не само отделния човек, но и културата на споделена отговорност в организацията.

Тук има още една интересна пресечна точка. В Спиралната динамика коучингът се разполага на т.нар. зелено ниво, където са ценности като равнопоставеност, сътрудничество, емпатия, включване и уважение към индивидуалността. Това са ценности, които естествено присъстват в мисията и работата на много НПО. Затова между коучинга и НПО сектора има особена ценностна близост и добра основа за взаимно допълване.

И тук, коучингът има възможност да бъде част от всекидневните похвати на ръководителя или да се прилага чрез отделни, ясно разграничени коучинг сесии.

🌿

Понякога и най-добрият специалист може да се почувства като в слънчево затъмнение. Светлината на неговата експертиза е там, но не достига до човека отсреща. Знанието е налице, опитът е налице, добрите намерения - също, но между тях и реалната промяна остава сянка.

Коучингът може да бъде начин тази сянка да се отмести. Не като отнеме светлината на експерта, а като помогне тя да бъде насочена така, че човек да види своя път и да започне да прави своите крачки по него.

Изучаването и практикуването на професионален коучинг са в основата на програмата „ФАР“. Следващият поток на обучението започва през февруари 2027 г. Сега е моментът да го планирате и да се запишете рано.

Логото на „Коучинг фар“! С радост и пълно сърце споделям неговия лик, който пълноценно изразява концепцията на обучението.

То съчетава не само стабилността на международните стандарти на ICF, а и моята мисия. Да осветявам пътя, но да предоставям избор.

„Бъди посоката“ е слоганът на програмата.

Тя създава коучинг специалисти, които започват да носят тази светлина в себе си и стават ориентир за другите.

Ако се вгледате в окото на фара, ще видите и моята лична следа: преплетените ми инициали, които символизират бранда ми вече години наред.

В момента тече най-ранното записване за следващия поток на „Коучинг ФАР“, стартиращ на 08.02.2027. Ако е настъпило времето за твоята професионална и лична промяна, заповядай!

Не оставям линк за записване. По-просто е, отколкото предполагаш. Просто се свържи с мен.

Огромно благодаря на дизайнера*, че превърна идеята ми в реалност с толкова много разбиране и топлина!

*дизайнер: Evelina Dicheva

Когато започнах да натрупвам необходимите 500 часа, не си поставих за цел просто да отговарям на изискванията за PCC. Поставих си за цел да бъда коуч, на когото бих доверила самата себе си.

Когато тръгнах по пътя към PCC сертификацията на ICF, знаех, че трябва да натрупам 500 часа коучинг практика. Записвах в професионалния си дневник всяка сесия и час, но не ги броях.

Съзнателно не правех това. Така продължи няколко години. Сумирах часовете едва накрая, когато подготвях заявката си за сертификацията.

Когато разкажа това, то буди недоумение. Истината е, че през цялото това време аз виждах хората в своите клиенти, а не часовете, които ще ме отведат до желания сертификат.

Това бяха хора, които ми се доверяваха във важен момент от живота си и с които извървяхме заедно част от техния път. Не исках и не можех да превърна хората, личностите, техните истории в бройки. Съзнателно отказах да гледам на всеки от тях като средство за приближаване към PCC.

ICF дава свобода как да бъдат натрупани необходимите 500 часа. Те могат да бъдат проведени между колеги в т.нар. peer coaching, а могат да бъдат и с реални клиенти.

Още в самото начало направих своя избор моите часове да бъдат с клиенти в моята практика. Не защото така изискваше ICF. А защото така изискваше моят вътрешен стандарт.

Отнасям се с уважение към сесиите в peer coaching и съм се включвала в такива, докато траеше моето обучение. Тогава забелязах, че в тях съвсем естествено присъства колегиалната подкрепа, защото клиентът е и коуч. Познава спецификите на работа и протичане на една сесия, с което дори подсъзнателно прави сесията, една идея по-синтетична.

Моят стремеж беше да се уча от живота. От истинските срещи. От доверието на клиентите, което не се получава автоматично, а се изгражда. От отговорността да бъда до един човек, който ми е поверил не просто своя цел, а част от съдбата си.

Днес зад гърба си имам вече повече от 1000 часа реална коучинг практика и гледам към тези 500 часа с дълбока благодарност.

Те ми дадоха разбирането, че изискването да са толкова не е случайно, а е възможност за развитие на две неотменни качества на професионалиста: отдаденост към коучинга и постоянство в работата.

Разбира се, сертификатът беше важен. Но най-ценният резултат от тези 500 часа не беше документът, който получих.
Докато натрупвах опит, професионалистът в мен постепенно се изграждаше, а самата аз израствах като личност.

Професионализмът не се роди в деня, в който получих сертификата за PCC. Той узряваше, както зрее плод. В слънчеви и облачни дни. Под дъжд и вятър. Понякога нараняван от град.

Сесия след сесия. Среща след среща. Разговор след разговор. Човек след човек.

Може би именно затова днес еднакво обичам да бъда и до клиентите си, и до бъдещите коучове като преподавател. Защото вярвам, че двете вървят ръка за ръка. Коучингът променя живота на човека, дошъл като клиент.

Но не по-малко променя живота на човека, който избира да го изучава. Затова в „Коучинг фар“ не се стремя просто да подготвям хора за сертификация.

Това е една от най-важните идеи, които предавам и на бъдещите коучове. Уча ги да изграждат професионална автентичност. Да развиват присъствие. Да бъдат търпеливи към собственото си израстване.

Да не се стремят просто към дипломирането си като към следващия сертификат, а към това да се превърнат в професионалисти, на които самите те биха се доверили.

Говоря и за това как реалните клиенти достигат до своя коуч. Не чрез натиск. Не чрез агресивен маркетинг. Не чрез обещания. А чрез начина, по който присъстваме в света и това, което излъчваме в него.

Тази идея нарекох маркетинг на присъствието, защото вярвам, че начинът, по който един коуч достига до хората, не може да бъде различен от начина, по който присъства в коучинг сесията.

Вече съм абсолютно сигурна защо избрах да нарека обучението си „Коучинг фар“.

Фарът не брои корабите, които минават край него. Той просто стои на мястото си. Не ги спира. Не им казва накъде да поемат.
Свети. Когато някой има нужда от неговата светлина, я намира.

Може би това е истинското майсторство. И на фара. И на коуча.
Ако днес отново трябваше да тръгна към онези 500 часа, бих извървяла същия път.

Не заради сертификата. А заради човека, в когото този път ме превърна.

Последна седмица от периода на ранно записване и най-ниска цена за есенния ритрийт „Засияване“.
Ще го проведем от 2 до 5 октомври в меката прегръдка на планината в с.Краево, комплекс „Вила Марк“.

Както винаги, двете с Таня Иванова ще заситим душата ви с неповторими, незабравими преживявания.
Който дойде, няма да сбърка. Местата и стаите вече се запълват. Така че, време е да се запишете без отлагане.

Подробности - в събитието на сайта ми с линк в първия коментар.

Местата за есенния ни ритрийт започнаха да се запълват. Не го казвам като маркетингов трик. Това е самата истина.

Ще го проведем от 2 до 5 октомври във Вила Марк в Краево.
Подробности и записване - през събитието в първия коментар.

Не е за вярване колко бързо ще отлети времето до тогава. Един дъх и есента ще е дръпнала шалтера на лятото.

И тогава ... Тогава идва ред на ритрийта! За да има още хубави моменти.

Не отлагай, не му мисли. Погрижи се за себе си и ела с нас.

Напълно непреднамерено, но със сигурност не е случайно, че точно днес, на Еньовден с цялата му символика, споделям, че
моят „ Коучинг ФАР“ светва със своята чисто нова лендинг страница.

Така осветява пътя към следващия поток на обучението по коучинг със специална цена по случай рождения ден на лендинга.

Началото на следващия курс е през зимата, но моментът на първата, малка крачка към него, е още сега. С това да резервираш едно от ограничения брой места в групата.

За да имаш възможност да планираш времето, ангажиментите и разходите си до тогава.

И да поемеш на пътешествие в света на големия коучинг с
Фокус
Автентичност
Развитие

coachingfar.bg

Нищо по-малко от кеф!

Според големия Хайтов удоволствието е по-ниската степен на кефа. Така че, хора, като казвам кеф, имам предвид точно това.

Точно това изпитвам точно в този момент и етап, на който се намира „Коучинг фар“.

Нямате представа какви забележителни сесии провеждат моите студенти, колко напреднаха и колко трудни неща правят вече.

Сега изпипвам всеки детайл на писмената обратна връзка, която им предоставям за уменията им в коучинг сесиите. Също както изпипвам всеки елемент от цялото обучение.

Изпипвам, защото ми е кеф и ми е кеф, защото изпипвам.
Честно, и хората в групата усетиха силата на кефа. Когато провеждат сесиите си с кеф, резултатите им са прекрасни.

Така че, имаме го, изобилен е, има и за вас.
Почувствайте го и си вземете.
С кеф от кефа.

Успехът понякога е мимикрия на вътрешна пустота.

Има ли вероятност да съм права, че в последно време не те напуска усещането, че нещо ти липсва, въпреки че имаш всичко? Или почти, ако си максималист.

Призвание и смисъл.

Кажи откровено на себе си, това ли са нещата, от които се нуждаеш.

Всъщност „Призвание и смисъл“ е името на една от изцяло обновените индивидуални услуги, които предлагам.

Когато преди дни споделих историята за моята линия на живота, бях трогната от това колко от вас отвориха сърцата си за тези думи.

Това за мен потвърди нещо важно. Твърде много хора преминават през същата криза, породена от търсене на нова посока и изява на личността.

Спомням си, че когато самата аз поех по пътя на моята трансформация, самотата беше плашеща, а всяка подкрепа бе спасителен пояс.

Затова знам, че никой не трябва да тръгва в това сам. Както знам и, че всеки има право на този път.

Затова създадох „Призвание и Смисъл“ в подкрепа на намирането на призвание и нов смисъл в зряла възраст.

Това е най-подходящият момент. Сега. На толкова, на колкото си. Няма за кога да се отлага. Не защото няма време, а защото ще имаш потребност да се радваш дълго-дълго на призванието и смисъла, които ще откриеш.

Да ги споделяш със света. И той да ти благодари.

П.С. Виж „Призвание и смисъл“ в първия коментар.

Линията на живота на едната ми ръка е видимо по-дълга. Плъзга се чак по китката.

Но всъщност това е белег.

Преди повече от 30 години, когато бях още студентка, имаше истинска безработица, а аз си търсех работа. Обявите бяха толкова малко, че сама ходех от офис на офис. Винаги ме посрещаха радушно, но също така радушно и винаги ме отпращаха. Бързо ми стана ясно, че така нищо няма да се получи.

На излизане от един офис, с леко размътено съзнание от обикалянето и емоциите, се спънах и паднах върху купчина строителни отпадъци и натрошени стъкла. Порязах лошо дланта си. От китката ми бликна кръв и аз на бегом се върнах в офиса, за да потърся помощ. Хората, като ме видяха в този вид, се притесниха. Направо изглеждаше като че ли съм си прерязала вената. Почистиха раната ми, а аз продължих. И по пътя, и през живота.

Днес този белег се е слял с линията на живота ми и по странен начин я прави да изглежда по-дълга. Дълбоко в себе си вярвам, че не преживеният опит и травмите удължават живота, а това човек да работи с удоволствие, или направо с кеф. Това е свързано с необходимостта да познава своето призвание. Своя икигай.

Обикновено се счита, че това е приоритет на младостта. Само че в младостта най-често се случват всички важни неща като семейство, дом, придобивки, пътувания, престиж, кариера. Призванието тогава не изглежда толкова значимо или необходимо.

Потребността от него започва да се появява в по-зряла възраст. Проявява се като въпроси от вида: „Това ли беше всичко?“, „Аз това ли исках?“, „А какво всъщност, ако не това?“.

И на човек му става страшно, че в годините дотук му липсва нещо изконно важно, а идните го плашат с това да не се повторят.

Затова е толкова съществено в своята, така наречена средна възраст, не просто да преживяваме нейната криза, а да се запознаем със своето призвание.

Това не означава обезателно да захвърлим работата си, да правим кардинална кариерна промяна или да започваме от нулата. Би могло, но не е задължително, нито има еднозначно правило, отнасящо се до всички.

Да открием призванието си в своята средна възраст ни дава
възможността да се срещнем със себе си както никога досега. Да си дадем правото да се чувстваме щастливи, здрави, енергични и жизнени, независимо от възрастта.

Да удължим живота си не само с белега-спомен от минали болки и битки върху линията на дланта. А като реална придобивка да живеем с повече смисъл и дълбочина.

Честит 24 май! Казаната дума отлита като пчела, която бърза от цвят на цвят. Написаната е като меда на пчелата.
Пожелавам ви сладки да са думите, които четете и изричате! И да сте неуморни като пчелички за нови знания цял живот!