02/10/2026
Не обичам да ми казват какво да правя.
Затова си платих да има кой....🫣
И понеже с деца и бизнес явно ми е прекалено спокойно, за ментор си избрахме ей този човек, когото половин България май не харесва.
Та, Юли Тонкин , днес няма да ти пиша колко велика е била сесията. Още съм заета да осмислям защо толкова ме заболя на места....Снощи и на моя инат не му хареса това което трябва да направя...
Та ето я и историята....
Отидох на сесия за бизнес. По някое време се оказа, че трябва да ремонтирам собствената си глава. При това основно.
Този младеж ни разцепи канчето. Показа ни гледна точка, която аз, заета да работя и да измислям как да се получат нещата, удобно бях пропуснала.
И да, разплаках се....
Малко неудобен момент за човек, който обикновено е в ролята на „спокойно, ще го измислим“.
Аз знам как се стискат зъби. Как се работи, когато си уморена. Как се поема още една задача, защото „няма кой друг“.
Там нямам нужда от обучение. Мога да водя курса. 🙃
Обаче да отпусна контрола? Да приема, че не мога да избутам всичко с повече усилие? Да проявя разбиране към себе си, когато нещо не се получава?
Тук вече гледам като ученичка, която са изпитали на единствения урок, който не е чела.
Защото имам цели. Големи са ми. Искам да помагам на повече жени. Искам да развивам бизнеса си. Искам децата ми да виждат майка, която има мечти и прави нещо за тях.
И толкова искам да успея, че понякога всяко забавяне го усещам като личен провал.
Отвън виждате, че снимам, работя, организирам, говоря с хора и действам.
Не се виждат всички моменти, в които се чудя дали правя достатъчно. Дали го правя правилно. Дали ще ми стигнат силите.
Не ми е лесно да го призная. По-удобно ми е да ви разкажа как съм намерила решение. Само че днес още нямам готово такова.
Снощи си тръгнах с една много трудна за мен задача: да се науча да работя с повече любов и разбиране. Да давам, без постоянно да чакам потвърждение, че усилието ми си е струвало.
Да изслушвам човека отсреща, преди вече да съм решила какво трябва да направи.
Да приема, че тя може да има нужда от повече време, отколкото на мен ми се иска.
И да позволя същото на себе си.
Защото е малко смешно да учиш жените да не се наказват за всяка грешка, а после мислено да се подредиш пред дъската и да си държиш сметка за всичко несвършено.
Снощи ми стана мъчно точно за това. Колко разбиране мога да намеря за друг човек и колко трудно го давам на себе си.
Та днес започвам с нещо малко. В следващия разговор ще слушам повече. Няма да бързам да поправям, да убеждавам и да имам отговор на всичко.
За моя характер това си е сериозна тренировка.
И ако трябва да ви кажа едно нещо от тази сесия: намерете си човек, който знае повече от вас в сферата, в която искате да растете. Пред когото можете да кажете „не знам“. Който ще ви зададе и онзи въпрос, който сами си спестявате.
Понякога ще ви подразни. Може и да поплачете. Аз очевидно се включих старателно.
Днес още ми е трудно. Още пренареждам.
Но целите ми са си там. Мечтите също. Не съм се отказала от нито една.
Просто ми се иска жената, която работи за тях, да получава от мен малко повече обич. Засега основно получава задачи.
