Детска и професионална лека атлетика Пловдив

Малка промяна в прогрмата!

Чакаме Ви на стадион Пловдив на 17ти май ❤️

Нека направим нещо различно ❤️☺️

Слушаме тренера 👀👂
НШ за момичета и момчета под 14г.

Отделете минута и споделете, ако разсъждавате по този начин ❤️

Понякога се чудя кога точно решихме, че детството трябва да прилича на работен ден.
Деца, които стават в 6 сутринта.
Училище. Занималня. Чакане. Бързане.
Тренировка, ако изобщо успеят да стигнат.
Прибират се в 20:00.
И тогава… домашни.
14 часа „заетост“.
За едно дете.
Без време за игра.
Без време за приятели.
Без време просто да бъде дете.
Като треньор виждам умората в очите им.
Като възрастен чувам как казват:
„Не ми се тренира, много съм изморен.“
А като родител си задавам въпроса:
това ли искаме за тях?
Като треньор виждам телата им.
Като човек – погледите им.
А те са уморени. Не мързеливи. Не разглезени.
Просто уморени.
Спортът не ги изморява.
Липсата на живот ги изморява.
Когато движението стане още едно задължение,
а не радост, нещо сме объркали.
Когато играта изчезне, изчезва и мотивацията.
И после се чудим защо децата „се отказват“.
Спортът не е проблемът.
Училището не е проблемът.
Проблемът е, че постепенно превръщаме детството в график,
а децата – в изпълнители на програма.
Аз не искам моето дете да израсне така.
Разграничавам се от модел, в който няма време за радост,
в който движението е още едно задължение,
а не източник на здраве, усмивки и приятелства.
Децата не са проекти.
Не са резултати.
Не са оценки.
Те са хора. Малки хора, които имат нужда от живот,
а не от оцеляване между часовете.
И ако искаме здрави, силни и уверени възрастни утре,
днес трябва да им дадем право да бъдат деца.