Кану-Каяк РУСЕ

ЧЕСТИ ЮБИЛЕЙ
на
ДИАНА ПАЛИЙСКА -РАДЕВА!
Сребърна и бронзова медалистка от Олимпиадата '88 г.в Сеул на К2 и К4
Здрава и благословена да е!🫶🍀🥂

Приятели,
Реших да напиша няколко реда, да споделя моите мисли с вас и да проверя дали само аз мисля така или и вие сте на същото мнение.
За първи път от доста време се задържах 2 седмици в България. Това което преди ми правеше впечатление като се прибирах основно бяха лошите пътища и мръсотията. Сега обаче нещо много по-страшно измести тези впечатления.
Това е лошотията в хората, омразата завистта, алчността , жаждата за насилие, безверието.
Колкото и да не ми се иска да го казвам, никъдете по света не съм виждал такова нещо, а повярвайте ми обиколил съм доста свят.
Дали само в моите очи е така, не знам вие ще кажете, затова и пиша тези редове.
Наскоро бях в съседна Румъния и Сърбия.
Хората мили,състрадателни, вярващи! Храната истинска, хляба вкусен. Църквите пълни с вярващи и отворени до 10 вечерта.
Като се замисля и в България беше така като бях дете. Затова май и моето поколение е последното, което израстна в нормални ценности и уважение към ближния.
Според мен обаче за това сме си виновни единствено и само ние. Не политици, не управляващи, а ние!
Искам да живея в България, защото виждам огромен потенциал в хората и в държавата ни.
Искам църквата да е по-близо до хората, да взима позиция във важните проблеми и да се бори за своите вярващи!
Искам да си гледаме нашия собствен интерес, това което е важно и добро за народа!
Искам да имаме визия за години напред, а не на парче!
Искам качествена храна и българско земеделие!
Но най-много искам любов между нас! Да се подкрепяме един друг и да си помагаме!
Войната в днешно време е между доброто и злото. Между светлината и тъмнината.
Но както се казва в любимата ми книга Библията:
,,И светлината свети в тъмнината и тъмнината не може да я угаси”
Нека бъдем светлина всеки ден.
Знам, че можем !
Господ да пази България!

ПРИЯТЕЛИ, ЗАПИСВАЙТЕ ДЕЦАТА СИ НА СПОРТ. СЕГА.

Не утре.
Не „като порасне“.
Не „когато има време“.

СЕГА.

Защото това вече не е просто въпрос на спорт.

Това е битка за децата ни.

От 10 години говоря, че изпускаме 2–3 поколения млади хора. Искам от цялото си сърце да съм лош пророк.

Но това, което се случи миналата седмица, не е единичен случай.

Страхувам се, че е предупреждение.

Училището няма достатъчно сила.
Обществото няма достатъчно сила.
Полицията няма достатъчно сила.
Понякога дори семейството не успява да достигне до тях.

Но спортът може.

Защото спортът не просто занимава едно дете.

СПОРТЪТ ГО ИЗГРАЖДА.

Дава му дисциплина.
Дава му отговорност.
Дава му отбор.
Дава му приятели.
Дава му болка.
Дава му победа.
Дава му загуба.
Дава му причина да стане сутрин и да се бори.

А в същото време някъде в джоба му свети екран.

Един екран, който никога не спи.

Алгоритми, които знаят какво го кара да се смее.
Какво го ядосва.
Какво го привлича.
Какво го кара да остане още 5 минути.

И още 5.

И още 5.

Докато постепенно не започнат да мислят вместо него.

Ние си мислим, че просто гледат телефони.

Не.

Някой се бори за вниманието им.

И ако ние не спечелим тази битка като родители, треньори и общество, някой друг ще я спечели.

Затова ги заведете на тренировка.

Нека паднат.

Нека се ударят.

Нека загубят.

Нека плачат.

Нека се ядосат.

И после…

НЕКА СТАНАТ.

Защото един ден телефонът ще бъде изключен.

Екранът ще изгасне.

Лайковете ще изчезнат.

Но характерът, който сме изградили в тях, ще остане.

Нека не оставяме алгоритмите да отглеждат децата ни.

Нека им дадем отбор.

Нека им дадем кауза.

Нека им дадем пример.

Нека им дадем спорт.

ЗАЩОТО БИТКАТА ЗА ТЕЗИ ДЕЦА ВЕЧЕ ЗАПОЧНА.

И най-страшното е, че може би дори не сме разбрали колко отдавна е започнала.

СПАСЕНИЕТО НЕ Е В УТРЕ.

СПАСЕНИЕТО Е В ТОВА, КОЕТО ЩЕ НАПРАВИМ С ТЯХ ДНЕС.