Алекс Попов НЛП

Вчера с един клиент трябваше да отсеем дали решаваме реален проблем по проекта или просто участваме в добре организирана политическа игра.

Интересното е, че всички участници убедително твърдяха, че защитават интереса на компанията.

Всеки имаше логични аргументи.

Всеки можеше да защити позицията си.

И точно затова ситуацията беше опасна.

Защото хората често вярват, че защитават интереса на компанията, докато всъщност защитават собствената си позиция.

Най-опасните ситуации в бизнеса рядко се разпознават на повърхността.

Те изглеждат разумни.

Те изглеждат логични.

Изглежда, че екипът защитава интереса на бизнеса.

И повечето собственици и мениджъри в този момент губят фокуса и контрола върху екипа.

В един момент собственикът започва да вярва, че проблемът е в изпълнението.

После в мотивацията.

После в технологиите.

После в системите.

После в хората.

А понякога истинският проблем е, че организацията вече е започнала да се движи по различен път, където голяма част от хората са започнали да играят своя собствена игра.

Собственикът вярва, че всичко е наред, както досега.

Но всъщност организацията е започнала да се оплита в политически игри и интриги, вместо в постигане на целите.

Защото: колкото по-сложен става един проект или организация, толкова по-малко технически и толкова повече човешки стават проблемите.

Това е неудобната част.

След определен размер на проекта интелигентността на собственика или мениджъра вече не е достатъчна.

Не защото той е некомпетентен.

А защото никой не може да види цялата система отвътре, особено когато е под стрес и силни емоции.

Хората започват да тълкуват, че мениджърът не си е на мястото и дори това да е субективно възприятие те автоматично следват неговия пример.

Проблемът е, че ако това не се отиграе навреме, вместо лидерите в екипа да работят по целите, те започват да вървят по пътя на най-малкото съпротивление, да не се грижат за бизнеса, да си гледат личната изгода и да си пазят позицията.

Това поражда политическите интриги и игри, които не са просто структурен проблем, те са човешки и управленски проблем.

Затова понякога консултацията започва с "имаме проблем с изпълнението".

А след 30 минути откриваме, че проблемът няма нищо общо с изпълнението.

Има общо с влияние, територия, личната изгода на някого, позицията и подходът.

Хубавото е, че с моя клиент открихме реалният проблем, защото проектът му затъваше, а крайните срокове наближаваха.

Също хубаво е, че пазарът има естествена способност да коригира тези ситуации.

Като резултат по-подготвените собственици и мениджъри и техните екипи излизат напред и печелят, докато другите губят позиции и бизнеса им замира.

Тези които печелят развиват умения и създават механизми за честна обратна връзка, критичен външен поглед, корекция на курса, управление на егото и емоциите, дълбоки умения за разбиране на хората и ситуациите, стратегическо мислене, преговорни умения и други.

Повечето проекти не се провалят от една голяма грешка.

Те се провалят от стотици малки отклонения, които никой не е хванал и поправил навреме.

И най-опасното е, че всяко едно от тези отклонения изглежда напълно разумно в момента, в който се случва.

Но времето не спира и ако не чистим грешките навреме ги натрупва до момент, в който се питаме възможно ли е въобще да оправим ситуацията.

Добрата новина е, че повечето пъти е възможно, но не сам и не с мисленето и подходите, които са довели ситуацията дотук.

Успехи и усмивки,

Алекс

Още готини спомени от завършването на НЛП Практик. Тортата беше уникално произведение от Криси. Настроението от всички 🙂☀️🍀

Решение на 2 Невидими Бизнес Проблема

Ако работата изглежда, че постоянно се увеличава, а печалбата или заплатата изглежда, че не помръдва или намалява, вярвам, че това видео ще бъде много полезно за вас.

В днешното видео ви споделям два сериозни проблема, които изглеждат невидими за повечето бизнеси и оплитат кариерата и бизнеса на много хора.

Всъщност, подозирам, че незабележимо се разпространяват и влияят на всеки човек и бизнес в по-голяма или по-малка степен.

Затова е от съществено значение да ги видим навреме и да знаем какво стратегически и тактически можем да направим, за да се предпазим и прочистим от тях.

Ще научите повече за невидимите проблеми и тяхното решение в новото видео, което може да гледате най-късно до неделя 21.06. във Вътрешния ми Кръг:

https://alexpopovnlp.com/vatreshniyat-krag-na-aleks-popov-nlp/

Успехи и усмивки,

Алекс

Първо сме общество и след това сме икономика.

$ са важни, но когато станат самоцел, дали тогава живеем в повече разбирателство и спокойствие или в певече страх?

Кое е по-важно целта или разбирателството?

Хубаво е, че когато познаваме реалностите и можем да владеем себе си, постигаме и двете.

Невъзможният баланс е възможен.

Грижата и доверието са печеливши карти - едни от най-печелившите. Многопластово печеливши.

Това са големите постижения в семействата и в екипите.

Върху тях може да се гради много.

Всъщност това е което правя в моето семейство и заедно с хората и екипите, с които работим.

Смайващото, на фона на "целта оправдава средствата" е, че работи.

Познаване на реалностите и НЛП #1.

Грижа, разбирателство и подкрепа #2.

Печалби и удовлетворение идват като естествен резултат #3.

Успехи и усмивки!

Алекс

„Всеки ден измислят нещо ново, което прави работата още по-сложна. Явно трябва да е сложно. Не можеш да вдигнеш глава за секунда.“

„На ден получавам по 500 имейла.“

„Задължават ни да използваме ИИ. Но и те не знаят как да се използва, за да работи при нас. Натрупват задачи върху задачи, наистина става нетърпимо.“

„Наемат нови хора, не ги обучават. Хвърлят ги в работата и ние или трябва да им вършим работата или да ги оставим да изгорят и да напуснат.“

Това са дребни проблеми, които ежедневно овладяваме с мои клиенти.

Корпорациите и местните фирми взимат още и още проекти, които изглежда не са премислени и пресметнати добре.

Хвърлят се на екипа и хаосът оплита всички.

Причините за това са много…

И ако искаме да управляваме тази ситуация е важно да я гледаме първо от нивото на нашата позиция.

Защото един собственик или управител има да гледа съвсем различни неща от един проджект мениджър.

Разбира се, след това, трябва да можем да видим ситуацията и от гледните точки и позицията на колегите, с които работим.

Въпросът е, че повечето хора в тази ситуация разчитат на своята компетенция и сили.

Но дори един човек да си свърши работата перфектно, ако другите колеги не са свършили своята, проектът ще е доникъде и обвиненията ще са към всички.

И тук повечето работливи хора дават на късо, защото най-често се товарят с още работа до точката на прегаряне. И за съжаление после много често започват психически и физически проблеми.

В същото време, има хора, които работят в същата среда, но някак си са по-устойчиви и се справят с хората, ситуациите и стреса по-леко.

Те също работят много, но много по-важно, работят по всички нужни конфликтни точки, което ги държи в много по-сигурно и стабилно положение.

Това изисква много повече от компетенции по самата работа.

Това изисква високо ниво стратегическо мислене, практична психология, меки умения, познаване на „политическия пейзаж“ и отиграване политически на много ситуации, преговорни умения и емоционална устойчивост.

И още един ключов фактор, който докато човек е в хилядите стресови ситуации, почти винаги пропуска.

Този фактор е обективната експертна външна гледна точка.

Независимо колко си умен, без външна гледна точка, рано или късно ще затънеш в тинята на проекта. Това важи за всеки от нас.

И тук човек се лъже, че ако е умен, може да се справи сам.

Но Уорън Бъфет е доста умен и все пак дълги години той имаше страничната гледна точка на своя феноменален партньор Чарли Мънгър.

Всеки успешен атлет има своя човек в ъгъла. Всеки успешен предприемач има своя доверен екип и консултанти.

Защото отстрани, извън напрежението, умората и емоциите, нещата се виждат по-ясно.

Това е, което определя едни собственици и мениджъри да затъват, а други да просперират.

Но егото и илюзията за заетост са огромни пречки, които повечето собственици и мениджъри на проекти никога не успяват да преодолеят.

Но ако човек не отдели малко време да огледа обективно нещата отстрани, може да промени курса само с един градус.

Също като при пилот на самолет, който допусне грешка от само един градус при задаване на курса, в началото се отклонява съвсем малко…

Но след неколкостотин километра вече лети към напълно различен град.

Когато нямаме обективен поглед, хаосът и грешките се натрупват и стават лепкави, оплитащи и непреодолими.

Когато редовно поглеждаме ситуацията отстрани и коригираме курса, това ни позволява да управляваме проектите стабилно и печелившо.

Успехи и усмивки,

Алекс

Защо вършат и своята работа и тази на другите и пак излизат лоши?

Спокойствие, яснота и сила.

Това идва, когато видим хората и ситуациите ясно и когато спрем да носим отговорността на друг.

Може да е човек (или хора) от семейството.

Може да е човек (или хора) от екипа.

Всеки, който успее да се освободи и да разпредели отговорността - усеща облекчението.

Но защо повече хора не го правят?

Защо вършат и своята работа и тази на другите и пак излизат лоши?

Защото първо са толкова във филма, че дори не осъзнават, че го правят...

"Просто това е положението."

Докато в един момент не стане наистина непоносимо.

Това е силен момент, но само ако го използваме, за да израснем и да трансформираме ситуацията.

Но най-често дотук ни стигат силите, ако го правим сами - защото чувствата, емоциите, навика и целия ни модел на поведение е свикнал да бъде прикачен и да подкрепя болната ситуация.

Затова, колкото и да е несправедливо и тъжно, някои хора си остават в болната ситуация цял живот.

Това може да се промени. Но не просто като четем постове в социалните мрежите.

Щеше да е хубаво, ако можеше да стане толкова лесно.

Но в реалността това изисква много вътрешна работа и външна помощ от експерт.

И тук идва второто предизвикателство.

"Аз съм се справял цял живот сам. Аз съм помагал на другите. Как аз ще потърся помощ?!"

Не знам кое от двете предизвикателства е по-трудно за преодоляване, но и двете не са за подценяване.

А масата хора си мислят, че с малко мъдрост и мотивация и всичко ще се оправи.

И какло години губят в страдание от това?

Затова шепа хора са наистина успешни и щастливи и тези хора знаят, че на първо място имат да работят и да подобряват себе си.

Това е процес на учене и израстване, по който успешните и щастливи хора работят цял живот, докато масата търсят и гълтат едно "магическо хапче" след друго и плащат прескъпо за тази своя илюзия.

Решението не е в "магическото хапче".

Решението е в нас, но само ако имаме куража и дисциплината да го потърсим и намерим.

Една от най-скъпите грешки в живота и бизнеса

- Работа с труден екип
- Отпушване на продажбите
- Управление на обема работа и овладяване на политическата игра в нов проект с нов екип
- Комуникация за сплотяване на семейството
- Подобряване на маркетинга и задържането на клиентите

Без да издавам нищо съществено, това са големите теми, по които работихме с клиенти вчера.

Това са клиенти, с които работим от години и с които имаме сериозни успехи. Но всеки от вас, който работи активно и прави бизнес, знае, че работата не спира с постигането на целите.

Работата е като една река, която си тече и само от нашето желание, знания и умения зависи какво ще ни даде реката.

Някои хора пият само вода от реката.

Други си набавят и храна.

Трети вадят злато.

Всички виждат, че могат да получат всичко, което си поискат. Но въпреки това си настояват, че с чашата за вода ще хванат риба, че с въдицата ще извадят злато и т.н.

Една от най-феноменалните способности на обикновения човек е да зацикли в настоящите си виждания, знания и умения и да си пази зациклянето с всички сили. Да, това пази човека от грешки, но го лишава от богатствата на живота.

Една от най-скъпите грешки в живота и бизнеса е да се опитваме да решаваме новите проблеми със старото си мислене.

Затова успешните и от там богатите хора не работят сами.

Те инвестират разумно и работят със силата на своя екип и със силата на хора, които имат допълващи знания, опит и умения и когато комбинират своите сили със силите на своя екип и доверени консултанти и ментори - постигат Х3, Х5, Х10 и ХХХ пъти повече от това, което могат да постигнат сами и от това, което постига конкуренцията.

"Видях ситуацията от толкова различни гледни точки. Сега ще имам много по-добър подход и това ми носи спокойствие."

Представете си да не спите спокойно, заради личен или бизнес проблем.

Всеки е имал такък момент. И всеки е дал най-доброто от себе си, за да го реши.

Но понякога, човек забива в своите мисли, чувства, очаквания и страхове.

Днес масово искаме да решим човешките проблеми с технологията.

Но технологията може само да усили това, което сме развили в себе си до този момент.

Тя не може да ни даде истинско разбиране, споделяне и човешка връзка.

Затова масата хора, които търсят все повече решение в технологията, не се чувстват по-добре, а дори се чувстват по-зле.

Ние хората наистина имаме магически способности. Но те се отключват, когато работим човешки заедно в процес на балансирано даване и получаване.

И не е до това колко сме силни. Всеки е силен и слаб в определени аспекти.

Горния цитат е от силен човек, който дълго се беше терзал с личен казус, на който в НЛП Практик намерихме различни елегантни решения.

Заедно сме силни.

Колкото повече осъзнаваме това, толкова по-важно става да умеем да общуваме конструктивно.

И не само, за да печелим пари, да градим лични империи и да бъдем финансово независими.

Колко по-добре е да имаме грижа, споделеност, радост и балансирано даване и получаване с други сърцати и стойностни хора?

Това в квартала и компанията, в която израснах, беше почти немислимо. Затова смених компанията.

И с времето изградих своя компания със сърцати и стойностни хора, където в основата са доверието, уважението и човешките отношения - и другото (материалното) естествено си идва на мястото.

Експертите е добре да са хора, които имат какво да кажат - нещо от тяхната практика и експертиза.

Затова ми е странно да наблюдавам как ChatGPT или Claude пишат текстовете на все повече експерти.

И щом го виждам аз, несъмнено и други го виждат.

Въпросът е, че ако "експерт" звучи като ИИ, тогава техните клиенти няма ли просто да се обърнат към ИИ за съвет?

Хубавото днес е, че хората все повече разпознават, когато нещо е писано от ИИ и винаги усещат човешкото в постовете и отношенията.