Копитото/Kopitoto

За вечното са нужни две - три нощи,
а за останалото - много дни.

Евтим Евтимов

🧡🦎

....Земя, като една човешка длан…
Но ти за мен си цяло мироздание,
че аз те меря не на разстояние,
а с обич, от която съм пиян!....
💚🌿🌾

За да умреш е нужно да се родиш и това общо взето е напълно достатъчно. За да си истински жив обаче се изисква малко повече старание. Давид Лама е един от забележителните катерачи. През 2014 се засякохме с неговата експедиция в Пакистан. Безвремието на голямата планина и романтиката на палатковите лагери запечата в ума ми някои прекрасни моменти. След това докато подготвяхме книгата "Убийството на невъзможното" се зачитах в детайли за изкачванията му в Патагония.
Давид е роден 1990-баща му е планински водач от Непал, а майка му австрийка. Още като съвсем малък Питър Хабелер забелязва, че това момче "разбира" скалите. Няколко години по-късно Лама става топ атлет на РедБул. Както се случва с всички ярки личности той е и обожаван и критикуван, но никой не може да остане безразличен.
Преди ден разбрах, че е загинал в лавина. Има едни хора които горят толкова силно, че като угаснат и ти става малко хладно.
Надявам се всички вие от другата страна да сте добре...

Когато се издигнеш, приятелите ти ще разберат кой си. Когато паднеш, ти ще разбереш кои са ти приятели .

"Научих преди всичко, че за да бъдеш щастлив, трябва да си бил много нещастен. Без чиракуване, без болка щастието не е трайно. Любовта, която трае три години, е любов, която не е изкачвала планини и не е потъвала на дъното, а е паднала наготово от небето. Любовта е трайна само когато всеки от двамата знае нейната цена и по-добре да си е платил предварително, инак има опасност да трябва да урежда сметката след това. Ние не сме подготвени за щастието, защото не сме привикнали с нещастието. Ние сме възпитани в преклонение пред удобството. Трябва да знаеш кой си и кого обичаш. Трябва сам да си довършен, за да можеш да преживееш една недовършена история."

Душата ти е самотна в града…
шумна, забързана, изгубена между бетон и мисли.
А в планината — тя си спомня.
Как да диша.
Как да мълчи.
Как да бъде.
Там раните не изчезват изведнъж,
но започват да зарастват с вятъра,
с тишината,
с безкрая.
И разбираш — не си изгубен.
Просто си забравил пътя към себе си.

АКО МЪЛЧИМ

Ако аз мълча сега , когато
този беден свят пищи от глад ,
знай, мълчанието не е злато,
а предателство към този свят.

Ако ти мълчиш сега, когато
този свят на себе си е роб,
знай, бездушието не е злато,
а проклятие и то до гроб.

Аз искам винаги да е така,
когато времето въпрос задава,
да вдигне всеки по една ръка,
наместо две, които се предават.

Ако той мълчи сега, когато
този свят е сякаш без душа,
знай, предателството не е злато,
а измислена от нас лъжа.

Ако всички си мълчим, когато
някой ни остави без мечта,
знай, страхът не означава злато -
златна е единствено честта.

Евтим Евтимов

Според местна легенда Нанга Парбат е планина-пазител, която допуска до върха си само онези, които идват с чиста воля и уважение, а не с гордост. Смята се, че тя „изпитва“ хората, като им поставя трудности по пътя, за да отдели истински подготвените от самонадеяните. Затова връхът е наричан и „Планината убиец“ – не като заплаха, а като символ на безкомпромисно предизвикателство. Легендата превръща Нанга Парбат в символ на границата между страх и смелост, където оцеляват тези, които не се отказват.

Бих ти изпратил писмо без адрес.
И аз знам, че ще получиш писмото.
То ще стигне при тебе нощес
или днес, но ще стигне, защото
този вятър, ту тих ту свиреп,
тези птици, с лъчи по крилата
са приятели с мен и с теб,
и по тях, и по тях ще го пратя.
Ако вятърът се умори,
ако птиците хвърлят писмото,
от ръцете на хора добри
то ще стигне до теб - не защото
сме единствени хора в света,
не защото света ни познава,
а защото приел любовта
от сърце на сърце я предава!

Дамян Дамянов