Виолета Ангелова - персонален треньор

Как не изпих нито едно хапче през цялата си бременност — и защо не се наложи
Личен разказ за навиците, движението и ролята на дългосрочното здраве

С уточнението, че пиша това без изтъкване и без укор към никого — никой не е застрахован, особено в толкова деликатен период. Всяка бременност е различна и всяко тяло реагира различно. Просто споделям личния си опит и нещата, които вярвам, че помогнаха на моя организъм.

От трите ми бременности тази беше най-тежката като симптоматика — гадене, умора, обща отпадналост. И въпреки това беше най-леката от гледна точка на ежедневното функциониране. Работих през цялото време, чувствах се физически способна и останах активна почти до самото раждане.
Тренирах бразилско жиу-жицу до 24-та седмица и за ужас на бабите продължих да тренирам силово буквално до последните дни преди раждането.

Истината е, че не вярвам добрата форма, липсата на боледуване и бързото възстановяване да са случайност.

Вярвам, че най-големият фактор е не какво правим за няколко месеца, а как живеем години наред.

Не съм спирала да спортувам вече над 30 години — включително по време на бременностите и следродилния период. И когато движението е част от живота ти толкова дълго, тялото започва да работи различно.
С времето започнах да гледам на спорта не просто като на тренировка или начин да изглеждаш добре. Редовното движение влияе на почти всяка система в организма — на съня, възстановяването, кръвообращението, начина, по който реагираме на стрес, дори на енергията в ежедневието.

Поддържането на мускулна маса и доброто метаболитно здраве имат огромно значение, особено в период като бременността, когато тялото е под постоянно натоварване. И вероятно организмът започва да се справя по-добре и със стреса, и с умората, и с всички вируси, които неизбежно се въртят около едно семейство с деца.
И честно казано, това се виждаше не само по начина, по който се чувствах, но и по изследванията ми. Всеки път, когато пусках кръвни показатели по време на бременността, резултатите бяха изключително добри — въпреки умората, натовареното ежедневие и факта, че тялото ми буквално създаваше човек.

Може би именно затова, докато вкъщи се въртяха вируси, една опаковка парацетамол, препоръчана „за всеки случай“, остана запечатана до края на бременността.

С времето все повече осъзнавам, че тялото помни начина, по който се отнасяме към него години наред — не само в трудните моменти, а и във всички обикновени дни между тях.

Разбира се, движението не е единственият фактор.
Храненето също има огромно значение — не като временна диета, а като ежедневна грижа за тялото. По време на бременността не съм се хранила перфектно и със сигурност е имало дни с повече лакомства, повече глад и доста повече калории. Но основата ми остана същата — достатъчно протеин, истинска храна, добро количество вода и нормално отношение към храната без крайности.
За мен точно това е устойчивият вариант — не няколко месеца режим, а навици, които можеш да продължаваш да поддържаш години наред.

Искам да подчертая и нещо важно — активност не означава безразсъдство. Не тренирах „напук“ на бременността. Слушах тялото си, адаптирах натоварването, премахвах упражнения, когато беше нужно, и уважавах ограниченията на периода. Целта никога не беше спортно представяне, а поддържане на добро физическо и психическо състояние.

По време на бременността качих около 14 килограма, а десетина дни след раждането коремът ми почти беше изчезнал. Честно казано, не съм правила нищо специално след това. Просто тялото ми вече имаше добра основа — години спорт, движение и сравнително добри навици.

И мисля, че точно това често пропускаме — формата не се създава след раждането. Тя се изгражда много преди това.
Днес продължавам да спортувам не само заради начина, по който изглеждам, а защото виждам какво ми дава движението всеки ден — повече енергия, по-добро настроение, по-бързо възстановяване, по-качествен сън, повече сила и устойчивост = повече здраве!

И точно това се опитвам да предам и на хората, с които работя — не временна мотивация и крайности, а навици, които правят тялото по-силно, по-здраво и по-устойчиво в дългосрочен план.

Защото здравето рядко е резултат от едно добро решение.
Много по-често е резултат от стотици малки решения, повтаряни всеки ден, години наред.