Фолклорна формация "Ястра"

17/06/2026

Напоследък все по-често наблюдавам нещо, което ме кара да се замисля.
Все повече хора искат да бъдат част от резултата, но все по-малко са готови да бъдат част от процеса. Искат да участват, но не и да се подготвят. Искат да бъдат оценени, но не и да поемат отговорност. Искат правата, но приемат задълженията като нещо по желание.
Това не е философия, която приемам.
Вярвам, че уважението не се заявява с думи. То се показва с присъствие, отношение и постоянство. Показва се, когато след дълъг работен ден намериш време за репетиция. Показва се, когато разбираш, че в един колектив не съществува само „аз“, а съществува и „ние“.
Не смятам за справедливо хора, които влагат време, усилия и сърце, да бъдат поставяни наравно с хора, които не го правят. Не смятам за нормално ангажираността на едни да се приема за даденост, а отсъствието на други да се приема за нещо, което всички трябва да разберат и оправдаят.
В живота всеки има работа, семейство, проблеми и лични ангажименти. Разликата е, че едни въпреки това изпълняват поетия ангажимент, а други очакват ангажиментът да се съобрази с тях.
Никой не става част от успеха на един колектив само защото се е записал и е платил. Част от успеха стават хората, които са били там, когато е трябвало.
Защото клубът по народни танци не е услуга, която се купува. Клубът е общност, която се изгражда. Записването и плащането не създават принадлежност. Принадлежността се доказва с присъствие, подготовка, постоянство и уважение към хората, които влагат време и усилия заедно с теб.
Между клиент и съмишленик има огромна разлика. Клиентът пита какво ще получи. Човекът от общността пита с какво може да допринесе.
В моя клуб ще продължа да държа на няколко прости неща: уважение, дисциплина, коректност, отговорност и лично отношение към общата работа. Не защото са красиви думи, а защото без тях няма колектив, няма доверие и няма стойност.
Всеки е добре дошъл. Но никой не трябва да очаква специално отношение за сметка на хората, които всеки път са там, когато трябва.
Записването и заплащането във фолклорен фестивал или услуга, която предоставя клуба по народни танци не Ви гарантира, че ще я получите, ако насреща се държите безотговорно, неуважително и посредствено!
Това е принцип, който няма да променя.

Call now to connect with business.

09/08/2025

Видовете танцьори – “природен феномен в залата за танци” Абсолютна измислица 🙃
( или как оцелява хореографът )

⸻

1. Закъсняващите по професия
• “Съжалявам, работата…” – казва той/тя, докато влиза с кафенце, смее се, води разговор по телефона и… не бърза особено.
• Други пък закъсняват принципно. Вярват, че загрявката е за аматьори и хорото почва тогава, когато те се появят с величие и шум.

2. Приказливите шампиони по синхронно бърборене
• Не знаят хорото, но знаят ВСИЧКО друго – кой с кого, къде, защо, и как не са ги поканили на миналото събитие, че и на бъдещото…
• Говорят дори когато ти обясняваш хоро. После питат: “Ама кога го показахте това?!”

3. Мълчаливите нинджи с душа на манекени
• Те са там, но не си сигурен. Говорят ли? Дишат ли? Или просто са призраци, дошли да те плашат с перфектни стъпки и нулев израз…

4. Усмихнатите ентусиасти на ръба на истерията
• Усмивката не пада, дори след третото настъпване или когато си им сменил цялото хоро. “Ах, колко е забавно! :)” – казват през зъби, с едно леко трепване на клепача.

5. Хоро - полицията
• Те не танцуват. Те НАБЛЮДАВАТ.
• Грешиш – те мълчат. Ти грешиш пак – те мълчат. Ти се справяш – пак мълчат. Само веждата леко се повдига.
Поздравления, получил си “одобрение”!

6. Комиците с две леви обувки и едно голямо его
• Разказват виц докато танцуват.
• Танцуват докато разказват виц.
• После питат: “Това 3/4 ли беше или 7/8, щото ритъмът ми е… дразнещо артистичен!”

7. Драматурзите на хорото
• “Защо пак повтаряме това хоро?! Умрях от скука!”
• “Какво?! НОВО хоро?! А старото кога ще научим, бе, човек?!”
• Вечната дилема: Ако няма ново хоро – лошо. Ако има – още по-лошо.
Къде е Златната среда? Няма. Тя не ходи на танци.

8. Хоро-майсторите
• Готови с тефтер, химикал и… прожектор. “МОЖЕ ЛИ ДА ГО ЗАПИША?”
• Въпросът не е дали ще научат хорото. Въпросът е кога ще учат ново…

9. Носталгично-закостенелите традиционалисти
• Всяко ново хоро е лична обида.
• “Как така ново?! Баба ти само “Костенското е играла”
• Вярват, че ако повторим 17 пъти старото хоро, ще намерим вътрешен мир.

10. Хапващите, дъвчещите и пиещите шампиони на ритъма
• Влизат директно на кетъринга.
• “Какво играем?” – пита, с вилица в едната ръка и бутилка в другата.
• Имат специално умение: да дъвчат дъвка в 7/8 такт, без да се задавят.

11. Бързаците със срок на годност
• Пристигат, танцуват 3 хора, качват 4 сторита, обявяват, че “много им харесва”, и си тръгват преди да си казал “Благодаря Ви за днес - Разтяжки”.

12. Всеприсъстващите мигранти
• Те ходят навсякъде – при начинаещи, напреднали, сутрешни, вечерни, съботно-неделни, на други места, в други градове, в други държави, на други планети.
• Знаят всяко хоро, дори и това, което още не е измислено.

13. Танцово-дисциплинарните фанатици
• Научили са хорото още преди да си го измислил.
• Ако си объркал нещо – ще ти направят забележка и ше ти кажат.
“В другия клуб не го играят така”
• Ако можеха, щяха да въведат тест за покритие преди влизане в залата.

14. Парти-елитът, който не стъпва в залата
• Не си ги виждал цял месец, но на всяко парти – там, в средата и те пита с блясък в очите и нови аксесоари” я кажи, китката от коя страна трябваше да бъде за да е свободна”?, готови да се разцепят от танци, и така до след 6 месеца.
⸻

Финалният извод (и лека умора):

Залата не е просто място за танци. Това е терен на междугалактически сблъсък между характери, емоции и един хореограф, който тайно се чуди дали не е по-добре да стане монах.

Но нали е весело… поне докато някой не те попита за шести път:
“Ама това хоро кога го показахте?”

05/04/2025

04/04/2025

25/03/2025

200 хиляди гледания 🤣🤣🤣

1177 followers, 7730 likes, 201 comments

07/01/2025

Време е да потанцуваме след баклавичките :) Чакам ви в залата по същото време ;)