Йога студио 108 - Yoga studio 108

Игдрасил и трите норни - История за Дървото на живота

В скандинавската митология има една много интересна картина — трите норни (богини): Урд (миналото), Верданди (настоящето) и Скулд (бъдещето), които живеят при корените на свещеното дърво Игдрасил — огромно дърво, което държи всички светове - Дървото на живота.

Всеки ден норните черпят вода от свещения кладенец на съдбата и поливат корените на Игдрасил. Те също намазват ствола му с бяла глина, за да не изгние и да остане силно дървото. И това е постоянна грижа. Ако спрат, дървото ще отслабне, ще се разруши, а с него и редът в света.

Историята като вътрешна практика

Нека си представим, че нашият вътрешен свят — ум, емоции, душевност — е един малък Игдрасил.

Корените са нашето минало
Стволът е настоящето ни
Клоните са възможностите и бъдещето

Норните в тази история са вътрешния ни свят Урд (миналото) — приемането на това, което е било; Верданди (настоящето) — осъзнатото присъствие тук и сега; Скулд (бъдещето) — отговорността за това, което създаваме.

Те се грижат за Игдрасил всеки ден, поддържайки и поливайки с внимание и отдаденост.

Медитацията е нашият Игдрасил. Всеки ден, когато останем в покой, затворим очи, и осъзнаваме дишането, наблюдаваме мислите, осъзнаваме вътрешния си свят, правим това, което правят норните. Поддържаме вътрешния си свят чист, жив и подкрепен. Изчистваме тревоги, напрежение, вътрешен шум, създаваме връзка с нашия вътрешен Аз и външния Аз.

Тази история ни учи, че дори всеобщия мир има нужда от подкрепа, поддръжка и ежедневна грижа, учи ни, че стабилността идва от постоянството, а вътрешната чистота не е състояние, а е непрекъснат процес. Както норните не пропускат ден, така и нашата грижа за ума ни не е еднократен акт, а постоянно действие.

Йога казва, че в дълбока медитация човек става свободен от напрежение, тревоги, дразнения, подсъзнателни блокажи и така намира вътрешен покой. Този покой е нещо като позитивна, динамична сила. Всеки има нужда от това време за себе си, за да възстанови вътрешните сили, както и разбира се да спомогне за здравето си, физическо и психическо.

Ако сте минали през школата на Йога студио 108, но сте загубили нишката и постоянната практика, ето една възможност от удобството на дома:

21 минути Сутрешна медитация онлайн на живо в zoom от понеделник до събота, 6:40 до 7:01. Ако искате да се включите - вариантите са с месечен абонамент или на брой включвания.
За записване: [email protected] или 0884000108

Йога студио 108 | Йога в София, Младост 1 йога курсове Йога студио 108 класическа йога в София. За баланс, здраве и вътрешен мир. Курсове по хатха йога, кундалини йога и медитация. Присъедини се към Yoga108.info.

НАВАРАТРИ - духовен празник
Автор Светла Благоева

Целта на Наваратри е да създадем различна атмосфера, която да е подходяща за трансформация. Най-силният метод за трансформация и въздействие върху чакрите са мантрите, бхаджаните и киртана.

Наваратри означава 9 нощи, а това време се счита за изключително подходящо за йога практика и садхана. Време за пробуждане на вътрешната сила. Възползвайте се от възможността да правите мантра йога – пеене на мантри. Мантри с които да пробудим вътрешните си сили за справяне с препятствията и трудностите – Дурга, да създадем изобилие и красота – Лакшми, да постигнем високо ниво на осъзнаване – Сарасвати. Този фестивал почита космичната женска енергия, чрез въпяване на силата, красотата и мъдростта на Деви, Божествената майка.

Наваратри е разделен на 3 части, които съответстват на трите гуни, тамас, раджас и сатва – невежество, изобилие и чистота.
В първите 3 дни се обръща внимание върху изчистването на негативните състояния в нас с помощта на Кали. Човешкото сърце е изпълнено с гняв, алчност, ненавист, страст, гордост, ревност. Тези негативности трябва да бъдат отстранени, а сърцето пречистено. Именно Кали безпощадно унищожава всички препятствия, обитаващи сърцето ни, а именно негативните качества. Обърканата личност се трансформира в здрава личност, в която могат да се засеят божествените добродетели.

Първият етап е да осъзнаем тамастичните качества в нас, които е добре да изчистим и премахнем, изчистване на нисшата природа в нас. И на това са посветени първите 3 дни от Наваратри под формата на силата, която разрушава негативното.
Втората част е раджас – когато сме изчистили негативното и е време да засадим позитивни качества, да декорираме, да украсим живота си, да постигнем благоденствие и щастие. И на тази енергия посвещаваме вторите 3 дни. В тези дни се почита Лакшми, стояща върху разтворен лотос, държаща лотосови цветове в ръка. Тя символизира нежността и въплъщението на мекотата, хармонията и съвършенството. Човек може да познае нейната благосклонност под формата на материален и духовен успех и процъфтяване. Лакшми поддържа съзнателното проявление на душата, носи състрадание, мекота, космическа любов, единство, великодушие, равновесие в ума.

Последните 3 дни са посветени на мъдростта, благодарността, изявата на вътрешния ни потенциал, постигане на баланса и осъзнаване на реалността в живота ни. Събуждането от сън. Тогава се почита Сарасвати, която дарява мъдрост. Тя ни просветлява, показва ни скритите, непроявени сили и потенциалното богатство на душата. Лицето и е бяло като хималайски сняг. Тя сияе и излъчва чистота, светлина. В ръцете си държи вина, музикален инструмент, който е символ на хармонията на личността. Сарасвати е богиня на знанието и мъдростта, която ни позволява да преминем отвъд границите на нашето его и да изпитаме трансцеденталното. Тя унищожава невежеството и разкрива сиянието и величието на съзнанието.

В този свят на полярности третата сила се нарича духовност. Само доброта и милосърдие не е достатъчно, за да имаме елемент на духовност. Духовността е състояние на сатва – баланс, знание, мъдрост и чистота.
СарасватиА пътят към сатва е и пътят на медитацията – мантрите са основен елемент от медитацията.

Дните на Наваратри напомнят на търсещите за великия космичен закон, че в крайна сметка божественото винаги ще надделява над нисшето. Наваратри е напомняне през годината, да изразим и да изживеем отново божественото в нас, да дадем възможност на истината и любовта да се проявят, за да победим силите на тъмнината в нас. Посланието на Наваратри е да предизвикаме чистота, мъдрост и изобилие. Там, където мъдрост и благодетелност се съчетаят – там има и духовен живот. И затова е важен стремежът да даваме най-доброто от себе си и да израстваме духовно, да изразяваме чистота, честност и мъдрост.

Ставането рано е един от начините да преодолеем тамас и да развиваме сатва. А и има една много хубава българска поговорка – „който пее, зло не мисли“. Кулминацията в почитането на Космичната майка е постигането на реализация на Аз-а, празник на окончателната победа над всички демони или десетият ден на Наваратри, наречен Дусера.

Автор: Светла Благоева, йога учител Йога студио 108

Конфуций предупреждавал: да живееш близо до децата си в старостта — означава да ги загубиш завинаги.
Тази история е на повече от две хиляди и петстотин години. Но звучи така, сякаш е написана днес — за нас, за нашите родители и нашите деца.
Това е притчата за един старец на име Ли Вей, който отишъл при великия мъдрец Конфуций, за да получи отговор на въпрос, който измъчва много възрастни хора:
Защо, отдавайки целия си живот на децата, в старостта се оказваме сами?
Чашата, която винаги остава празна
Ли Вей не бил лош баща. Напротив — той посветил всяка минута от живота си на децата. Работел неуморно, за да има семейството му всичко необходимо. Отказвал си от всичко, стига те да не се лишават от нищо.
Когато пораснали, създали свои семейства и започнали самостоятелен живот, Ли Вей решил, че е време да пожъне плодовете си. Продал стария си дом и се преместил да живее при сина си. Сред внуците, в семейна среда — какво повече да поиска човек на старини?
Но щастието така и не дошло.
Домът бил пълен с хора, но сърцето на Ли Вей никога не било толкова празно. През деня всички били по работа, вечер се връщали изморени и жадуващи тишина. Слушали го невнимателно, съветите му ги дразнели, присъствието му приемали като нещо подразбиращо се.
Колкото по-близо искал да бъде — толкова по-далеч го държали.
В търсене на отговор
Ли Вей отишъл при Конфуций. Мъдрецът го приел и изслушал горчивата му изповед.
„Учителю, цял живот се грижех за децата. Когато остарях, мислех, че като живея близо до тях, ще намеря любов и покой. Но вместо това се чувствам невидим… Защо съм им такъв?“
Конфуций не го успокоил с празни думи. Вместо това му показал три простички урока.
Първи урок: вазата с вода
Мъдрецът взел ваза и я напълнил с вода до ръба.
„Какво ще стане, ако добавя още?“ — попитал той.
„Водата ще прелее“, казал Ли.
„Така е и в човешките отношения. Когато се опитваме да се вмъкнем там, където вече няма място за нас, възниква дисбаланс. Ти изгради дом, за да растат децата ти, а сега искаш да бъдеш негов център. Но центърът на техния дом са те самите — техните деца, техният живот. Ти се опитваш да се влееш в съд, който вече е пълен.“
Втори урок: двете дървета
Конфуций посочил две дървета, растящи едно до друго. Клоните им се преплитали, борейки се за светлина.
„Какво става, когато две дървета растат твърде близо?“
„Клоните им се оплитат, пречат си, конкурират се“, отвърнал Ли.
„Стават ли по-силни?“
„Не. Стават крехки и грозни.“
„Такъв е и животът. Мислим, че близост означава единство. Но прекалената близост поражда напрежение и съперничество. За да растеш, ти трябва пространство.“
Трети урок: шепата пясък
Конфуций загребал шепа пясък и здраво я стиснал.
„Какво ще стане, ако стискам пясъка силно?“
„Ще се изплъзне между пръстите ти.“
„Така е и с човешките връзки. Любовта и уважението не израстват под натиск. Колкото повече държиш, колкото повече изискваш близост — толкова по-бързо всичко се изплъзва. Дай свобода — и онова, което наистина е твое, ще остане при теб.“
Най-важното откритие
„Когато посадиш дърво, очакваш ли то задължително да ти даде сянка на старини?“ — попитал мъдрецът.
„Не, учителю. Садя го, защото дървото трябва да расте. Сянката е дар, не задължение.“
„Тогава защо очакваше децата ти да бъдат различни? Защо си мислеше, че ще прекъснат пътя си, за да се върти около теб? Ти ги отгледа не за себе си — а за света. И светът има повече право върху тях, отколкото ти.“
Ли Вей замълчал, за първи път осъзнавайки своята грешка.
Мъдростта на старостта
Конфуций му подал шепа семена.
„Можеш да садиш. Можеш да учиш. Можеш да се учиш. Старостта не е време за чакане — тя е време за нови открития. Не чакай любов от децата — започни да правиш това, което сам обичаш.“
Ли Вей се върнал в родния град — но не при сина. Наел малка къща до училището и започнал да помага на учениците. Споделял знания, учел ги на това, което умеел. Садял дървета с тях, разказвал истории, просто бил там.
Скоро всички започнали да го наричат майстор Ли.
Колкото по-малко се натрапвал — толкова повече го ценели.
Колкото по-малко искал внимание — толкова по-искрено му го давали.
Любовта се връща
Един ден получил писмо от сина си.
„Тате, отдавна не сме се виждали. Липсваш ми. Внуците питат за теб. Ела на гости — не да живееш, а просто да ни посетиш.“
Когато Ли Вей пристигнал, го посрещнали топло. За пръв път от години се почувствал желан гост, а не бреме.
Тогава разбрал:
когато престанал да чака любов и да я изисква — тя сама се върнала.
Какво всъщност означава тази притча
„Да живееш с децата си в старостта е най-голямата грешка“ — не е призив към самота.
Това е напомняне, че истинската близост се ражда от свобода, не от задължение.
Когато изискваме присъствие — задушаваме.
Когато се натрапваме — ставаме невидими.
Когато пуснем — ни избират.
Както казвал Конфуций:
„Любовта и уважението не могат да се изискват. Те могат само да се отглеждат.“
чрез Alina Simeonova