Йога с Анни

"Не е важно какво имаш, а как го имаш."
Тери Пратчет

Преоткривам смелостта да се изправя наопаки по средата на стаята.
Всеки има моменти, в които отново чувства увереност там, където отдавна не я е имало.
Не позата е съществена, а себеусещането.

Млад гуру и неговата последователка 🕉️

Гуру е важен човек, който насърчава просветлението в ученика.

Препоръчва се да не се хапва преди и след йога, но никой не споменава по време на йога занятие... 🙊

Яжте плодове за добро здраве 🍌🍏🍇
Грижата за ближния е и труд, и награда 🤗

След около половин година отсъствие от йога постелките по обективни причини, днес бях двойно възнаградена - с храна и най-близкото ми положение до падмасана 🧘‍♀️

Този пост не е свързан с йога.
Надявам се, че информацията долу може да е полезна на някоя настояща или бъдеща мама, като още повече се надявам да е ненужна.

Много жени търсят информация в интернет, включително фейсбук при проблеми, затова реших да споделя моя опит с проблем от бременността до днес. Още сега ще отбележа, че редовно ходих на гинекологични прегледи, постоянно ми гледаха корема с ултразвук и, за щастие, там не е имало нищо притеснително за плода и мен. Тази мисъл ме крепя психически цялата бременност и досега си я повтарям в тежките моменти.

Миналата седмица се влоших рязко и сериозно и отново имах затруднения да ходя. Тъй като минаха 10+ месеца от раждането, настоях за изследвания (увещаваха ме отвсякъде, че възстановяването трае, колкото и бременността). Направиха ми рентгенова снимка, към която последното изречение беше "Остеосклеротични уплътнения на двете пубисни кости в областта на симфизата, както при остеит". Тази седмица бях на ортопед, като дотогава четох основно за остеит, коксартроза и сходни, за да разбера горното изречение.
След посещението при ортопеда разбрах, че уплътненията на костите са следствие на разширена симфиза.

Лонната симфиза е влакнестохрущялно съединение, свързващо двете срамни кости на таза. При небременни жени ширината е 3-4 мм. Счита се за норма при бременност да се разшири до 9 мм. При над 1 до 2 см е втора степен и следва да се следи редовно дали нараства. Над 2 см е трета степен и тогава жената не може да ходи изцяло, явява се тежък случай и със сигурност лекарите биха търсили и открили причината за цялостната невъзможност за движение (изключително рядко се случва, доколкото разбрах).

Ако не ви се е налагало да ходите назад и да влачите крака, да си местите краката с ръце (с вашите или чужди ръце), да не можете да се качвате и слизате от кола без някой да ви вдига краката, надали имате проблем със симфизата.

Състоянието се нарича симфизит, когато има възпаление. Не съм наясно дали имам възпаление, макар че ортопедът ми предписа лекарство, което като че ли това третира, защото не виждам как може да помогне иначе да се съберат костите там, където следва да са.
Разширената симфиза без възпаление се нарича диастаза (или дисфункция) на симфизата.
За тези, които търсят информация на английски и руски език:
Симфизит - symphysitis - симфизит;
Диастаза на симфизита - Symphysis p***s diastasis - диастаз лонного сочленения/ диастаз лобкого симфизиса.

Обикновено състоянието настъпва (ако въобще настъпи) към края на бременността (след 7 месец), понякога вследствие на нормално раждане. След раждане е нужен покой и тялото се възстановява за няколко седмици (в рамките на 6 седмици, рядко до 3 месеца или повече). Това, ако разширението не е прекалено голямо. Ако е прекалено голямо, повярвайте, няма да имате съмнение за това.

От четеното разбирам, че трябва да се измери колко е разширена симфизата, за да се оцени сериозността. За съжаление, на мен така и не ми го измериха, със сигурност пак ще отида на лекар и ще настоявам да се измери разстоянието.

При мен по време на бременността в края на третия месец се разшири таза. Болките продължиха няколко дни. Бяха толкова силни, че допълнително съвсем намалих приема на течности, за да не се налага да ходя до тоалетна (което без чужда помощ беше особено трудно да се добера до помещението). Лягането вечер само с чужда помощ (невъзможност да се повдигнат краката на височината на леглото). След като преминаха няколко дни, се оправих. Съвпадна с влизането в четвъртия месец и спирането на гаденето и повръщането. След това едвам можех да стоя дълго на крака, да ходя средни разстояния (например до лекаря и обратно, т.е. 1-2 км градско), но това ми се струва, че наистина е нормално за бременни и не е нещо особено (в смисъл притеснително).

Проблемът с краката стана сериозен към петия месец. Оттогава в изправено положение не можех да повдигна крака напред и леко встрани (около 15-20 см над земята) без болка. Ако съм преуморила краката, то въобще кракът не можех да преместя настрани или назад. Да, гледаш си кракът, опитваш да го преместиш, а той не помръдва. Усещането е странно, меко казано, въпреки че не винаги имаше болка. Претоварването не се усеща кога се случва, но задължително трудностите и болката се появяваха вечер (към 18-19 ч) или по-рано, ако съм се движила през деня.
След това излязох болничен, поради болки високо в гърба, заради които не можех да стоя и седя повече от 30 мин (в края на деня и 5 мин), съответно остатъка от бременността лежах. Може би лежането предпази таза от задълбочаване на проблема със симфизата. За щастие, сутрин и докато лежах, т.е. когато още тазът не е бил натоварен, нямах болки, усещах се добре.

Тук също ще отбележа, че ходих на невролог, неврохирург (препоръчан от АГ) и физиотерапевт. Ефект нулев, освен че психически трябваше да се готвя с дни за изпитанието да се добера до кабинета им и да се върна. Ходенето на лекар от друга страна помага психически, че не се неглижират проблеми и се постъпва отговорно спрямо и бебето.

Основното, което ми беше казвано, е, че всичко ще мине с раждането и че изследвания могат да се правят след раждането. Да, болката в гърба мина с раждането (както и други проблеми). Но проблемът с краката остана.
След раждането започнах да излизам след 20-ия ден (по ред причини по-рано не можах). Успях да се разходя 40 мин, чувството беше невероятно (свобода!). Но същата вечер единият ми крак напълно отказа, съответно ходих назад, влачейки крака. За да премина прагчето към банята, трябваше с ръце да повдигам крака, за да успея да вляза в помещението. Съответно отне време да се оправя. След това започнах да си засичам с часовник колко време ходя, за да не превиша 30 мин за деня, тогава не ми отказваше крака. Със седмиците полека увеличавах натоварването.

Мисълта ми е, че ако не ви се е налагало да ходите назад, да влачите крака, да си местите краката с ръце (с вашите или чужди ръце), да не можете да се качвате и слизате от кола без някой да ви вдига краката, надали имате проблем със симфизата. Има и други "тестове" за заподозиране на разширена симфиза, но само един е категоричният начин да се потвърди.

От сега прочетеното в интернет разбирам, че е имало какво да се направи още по време на бременността - може да се проверява симфизата с ултразвук (както гледат корема) и да се следи дали разширяването се задълбочава.
След бременност може да се провери и с рентген, компютърна томография или ЯМР.

Има движения и позиции на тялото, които не трябва да се правят, за да не се задълбочи проблема. За съжаление, никой не ми спомена за това. По време на бременността не съм ги правила, просто защото бяха невъзможни за мен. Е, изключение е един ден в деветия месец, за да направя сутрин снимки на себе си с голямо бременно коремче. Признавам, че ме тормозеше мисълта, че не просто не успях да правя йога за бременни по време на собствената ми бременност, а че ще си остана без нито една бременна снимка в някоя асана (явно имам да работя върху себе си в това направление, но това е друга тема). Бях наясно, че ще ме боли няколко дни след снимките, дори докато съм в покой, но нали краят вече идваше. На доста от снимките бях и със затворени очи, за да прикрия усилията, които ми костват асаните. Да, преоблякох се няколко пъти, за да изглеждат снимките по-разнообразно...

Сега, след като ортопедът каза, че симфизата е разширена, осъзнавам, че след раждането (та до преди няколко седмици) съм правила противопоказни упражнения, които несъмнено са забавяли възстановяването ми. Като утешение ми е, че много внимателно се самонаблюдавах как се чувствам и съм се старала упражненията да са кратки, по възможност редовни. В случаи на обостряне съм избягвала движение, доколкото е възможно, за няколко дни, седмица. С голямото желание по-бързо да се върна към предишния си активен начин на живот вероятно съм се саботирала по малко, но редовно...

Към шестия месец след раждането доста се пооправих, дори започнах да бягам в парка, след хубаво загряване. Не бяха маратони, но е факт, че тичах!
Сега към края на деветия месец рязко се влоших, а дори бях в седмица на почивка без упражнения. След размисъл стигнах до извода, че претоварих таза, тъй като детенцето ми проходи и искаше да го държа за ръчички. Съответно придържайки го за ръце, крачех зад него, като краката ми бяха в разкрач, по-широк от широчината на таза - нещо, което абсолютно трябва да се избягва при разширена симфиза! Влошаването ми беше рязко, тежко и дори да отида да изхвърля боклука и да се върна, ми идваше в повече и трудно движих краката. Оставям настрана емоционалната част, само ще посъветвам да си напомняте всеки ден за нещата в живота ви, за които сте благодарни.

❌ Накратко и обобщено какво трябва да се избягва. Резки движения с краката, широки крачки, разкрачване повече от таза, упражнения на един крак, подритване на предмети на земята с един крак, упражнения, разтварящи таза (като "пеперуда" в йога, лотос и др.), напади, слизане/качване в кола първо с единия крак, а после с другия (краката трябва да са заедно), качване на стълби и други. Ако нещо причинява болка или прекален дискомфорт, то определено не трябва да се прави.

✅ Движения, които биха могли да помогнат в някаква степен - седнали или легнали да се стиска топка между колената; полумост; котешки-кравешки гръб (марджариасана-битиласана, упражнения за тазовото дъно. В стоеж тежестта трябва да е разпределена равно на двата крака (не прехвърляйте тежестта само върху единия крак). Носете раница, а не чанта на едно рамо или през рамо. Удобни, ниски обувки, без плоски подметки. Ходене бавно и със ситни крачки.
Ако спите по гръб може да се сложи възглавница под коленете, а ако спите настрани - между коленете (за да е подравнен тазът).

✔️ От изчетеното в интернет биха помогнали носенето на медицински колан (бандаж), прием на калций, ултравиолетово облъчване с медицинска кварцова лампа, рехалибитация. Тези неща обаче предстои да обсъдя с лекар, защото те не ми ги споменаха.
Калций, особено по време на бременност, не бих пила без да пусна първо изследване дали имам дефицит. Преждевременното оформяне на костите на плода може да бъде опасно!

Грижете се за психиката си, избягвайте контакти, които ви натоварват.

В заключение, явно има какво да се направи, като по-важното е какво да НЕ се прави. Искаше ми се да знам тези неща много по-рано, но работим с каквото разполагаме.

🍀 Пожелавам на всички всичко да е наред! :)

Аштавакрасана (осмоъгълната поза) е поза за баланс на ръце с усукване на тялото. Изглежда основно силова поза, но всъщност изисква предимно гъвкавост и умение за задържане на равновесие. В това се крие същността – привидните трудности намират решение, ако има знание за отделните им елементи, съответно се научаваме как и с по-малко усилия да постигаме напредък.
Аштавакрасана приятно разтяга китките и ръцете, както и тонизира коремните мускули.

Позата има много интересна история. Носи името на млад мъдрец Аштавакра, който е бил проклет от баща си още в майчината утроба, тъй като с думи го злепоставил пред учениците му – според нероденият младенец баща му правил твърде много грешки при четенето на Ведите. Бащата се смятал за велик учен и не понесъл тази дързост и го проклел да се роди пречупен на 8 места. На 12-годишна възраст Аштавакра, благодарение на мъдростта и знанията си, успява да премахне недъзите си.

Be the Best of Whatever You Are
(poem by Douglas Malloch)

If you can't be a pine on the top of the hill,
Be a scrub in the valley — but be
The best little scrub by the side of the rill;
Be a bush if you can't be a tree.

If you can't be a bush be a bit of the grass,
And some highway happier make;
If you can't be a muskie then just be a bass —
But the liveliest bass in the lake!
We can't all be captains, we've got to be crew,
There's something for all of us here,
There's big work to do, and there's lesser to do,
And the task you must do is the near.

If you can't be a highway then just be a trail,
If you can't be the sun be a star;
It isn't by size that you win or you fail —
Be the best of whatever you are!

.........

За да оставиш следа, постигни своята цел!
(Дъглас Малок)

Щом не можеш да бъдеш на хълм бор висок
ти бъди дребен храст, но бъди
най-прекрасният храст край пенлив водоскок
и на бора недей се сърди.
Щом не можеш да бъдеш и храст,
ти трева покрай пътя стани мълчешката;
вместо щука бъди малък клен,
но това да е кленът-мечта на реката.
Няма как да сме все капитани,
моряци да станем, пак нужни сме значи.
Има труд за титани и труд за слабаци.
Просто всеки си има задачи.
Щом не си пътят царски, пътека стани,
щом не си слънце, бъди пък звезда.
Просто своята собствена цел постигни
и така ще оставиш следа!

Вирабхадрасана III - поза воин. Асаната е кръстена на свиреп воин от индийската митология, който е въплъщение на Шива и е описан с множество ръце, три очи и обвит в тигрова кожа. Символизира разрушаването на злото, невежеството и заблудата.

Всекидневните ни крачки може да са ситни и да не забелязваме промяната на ежедневна база. Но след определен период от време може да се изненадаме къде сме стигнали, обръщайки поглед назад.

P.S. Общите ни килограми с Ади сега и тогава са непроменени 😄 Всеки ден заедно ставаме все по-силни и можещи 💪

А вие какво правихте във вчерашния слънчево-дъждовен ден? 🌞🌦️

Йога е съюз на ума, тялото и душата. Йога позите са съчетание на гъвкавост, сила и издръжливост.
Трите елемента са еднакво важни и следва да се развиват в еднаква степен.