Fitness Boutique Joy

На касата във Фантастико, тази вечер.
Зад мен са две Gen Z-та - момчета, темата е фитнес и хранене. Спорът е горещ. :)

Единият, във видимо по-добра форма, обяснява на другия, че е по-добре да си приготвяш храната сам и да си ядеш вкъщи. Подкрепя тезата си с много примери. Говори бързо, мисълта му тече скорострелно, личи, че е уверен и подготвен. :)
(На мен вече ми е толкова интересно как ще свърши всичко, че съм се обърнала цялата и без да се притеснявам и слушам внимателно.)
Другото момче се опитва да се включи, където и когато успее, но тезата му издиша, докато накрая изцепва:
"Брат, говориш така, щото нямаш пари да ядеш навън."
Моят човек, без да го бави и секунда, казва:
"Виж, брат, докато на теб ти е трудно да ходиш на фитнес, а на мен да не ходя, аз и ти нямаме нищо общо."
Me like it.
😆😆😆

Вероятно се досещате, че всяко послание, което пиша в началото на месеца, първо се отнася до мен. И няма как да е по друг начин - текстът под него трябва да мине през сърцето ми, за да стигне до вас.

Всяко послание е специално. Всяко едно е преживяване, за което си спомням, или емоция, която е останала някъде там.

Вие не знаете, но понякога пиша само за себе си - така сякаш никой друг няма да прочете мислите ми. И обикновено се случва през юни.

Дали тази година ще бъде по-различно? Не, и тази година юни ще бъде само за мен.

"Здравей, скъпо момиче!

Напоследък намираш повече време за мен. По-често оставаме заедно и по-често говорим една с друга. И думите ти са различни, тонът ти също. Обичам да ми разказваш историите си и нямам търпение за всяка следваща. Правиш го увлекателно, понякога иронично, а друг път истински смешно. Обичам разходките ни, както и тренировките ни. Обичам, когато ни приготвяш вкусна храна и ни я сервираш все едно сме в скъп ресторант. Но и ние си го заслужаваме!

Обичам спокойствието, което ми подаряваш напоследък. Зная, че ти е ново и сигурно ти е трудно, но ти се получава добре.
Струва ли ми се, че малко по малко започна да разбираш, че във Вселената няма пропуски, а само забавяния? И всичко, което е за теб, ще стигне до теб, а когато ти е време за нещо ново, ще си тръгне, за да му направи място.

Знаеш ли, този отрязък от време и свободно пространство е най-ценното ни време заедно и винаги е било така. Но ти все нямаше търпение нещо да се случи, нещо да направиш, за да не оставаме сами. Мислеше, че ако спреш - пропускаш, бавиш се, изоставаш..

Вселената не пропуска! Просто те изчаква.

Усмихваш се. Аз също. Искаш ли да погледаме дъжда как вали? Сезоните как се сменят, а хората отминават?
Искаш ли да ми кажеш още нещо?

Да, обещавам! Ще пазя сърцето ти за тези, които го заслужават, но и ти трябва да ми обещаеш нещо.
Обещай ми да го оставиш да чувства.
У дома си. "

Нека този юни бъде специален. ❤️

Една бърза рецепта за протеинова закуска искате ли?
Искате, не искате, в настроение съм. 😆

Протеинови донъти, които успешно могат да бъдат и кексчета, ако не разполагате с уред за донъти.

Необходими продукти:
✔️ Протеин на прах - 30 г
(ползвах шоколадов)
✔️ ​Овесено или брашно от спелта - 50 г
(аз ползвах спелта, овесът ще вдигне малко % на мазнините, но нищо страшно)
✔️ ​Бакпулвер - 1 ч.л.
✔️ Еритритол, стевия или друг по избор - 1 с.л.
✔️ ​1 яйце
✔️ ​Кисело мляко или скир - 60 г.
(ползвах скир, за да вдигна протеина)
✔️ ​Прясно мляко - 40-50 мл (добавя се постепенно до умерено гъсто тесто).
✔️ ​Ванилия/канела по желание

Продуктите са за една доза. Аз ги удвоих, но на втората снимка можете да видите изчисленията по рецепта.
А 47 г протеин се получават като добавите чаша айрян.

Успешна седмица. 😊

"Дали човек чете или не чете, веднага се забелязва. Между хората няма по-голяма разлика от тази."
Честит празник на словото. 🇧🇬

Писала съм тази статия преди 2 години, но и към днешна дата мисля, че всяка дума си е на мястото.
----------------------
Напълно наясно съм колко много жени все още считат храната за враг номер 1 в живота си. Колко оскъдно се хранят или колко често преяждат, колко диети са изстрадали и колко пъти са започвали всичко отначало, колко объркани се чувстват относно храненето и колко много ги е страх от пълната чиния.
Наясно съм, че понякога битката с храната може да продължи цял живот и въпреки това никога да не усетим сигурността, че сме открили правилния за себе си начин.
А това отнема голяма част от радостта от живота... Отнема и безброй хубави моменти на уют и споделеност.

Повечето от вас знаят, чели са или са чували за моята история с килограмите. През годините съм опитвала всичко.

➡️ На 21 години отидох в дебелариум, бях 100 кг, за една година свалих 40 кг.
➡️ После реших да бъда вегетарианец и се храних по този начин 3-4 години. Поддържах килограмите си в норма, благодарение единствено на лишения.
➡️ Няколко години по-късно забременях, отново станах 100 кг. Бях в следродилна депресия, дебела, гладна и ревяща майка на новородено.
➡️ Месеци след раждането преминах към кето режим, с който възстанових формата си и най-накрая усещах радост и ситост. Храних се така от 2012 до края 2020. Бях доволна и щастлива, но в залата не постигах физическите резултати, за които се борех.
➡️ В средата на 2021 преминах на високопротеинов режим и най-накрая успях да наредя всички парченца от собствения си пъзел.

20 години търсих правилния начин, който да ми осигури пълна и вкусна чиния, редовно хранене, мускулен растеж, спокоен ум, качествен сън, бързо възстановяване, енергия, сила, виталност, радост и нетърпение да осигуря на тялото си това, което заслужава.
20 години!

След 2 седмици ставам на 44 и съм в най-добрата си физическа кондиция, психическата иска още малко фини настройки, но и там прогресът е забележителен. 😁
Но ми е.мъчно за всички жени, които прекарват дните си в конфликт със себе си, в лишения и глад, в нерадост и незнание какво и как да направят, за да спечелят собственото си доверие, че могат да излязат от този капан завинаги.

Колко пъти са ви казвали да започнете да обичате тялото си? А колко пъти не сте виждали никакъв начин това да се случи?
Всеки път? Почти всеки път?

Ще ви кажа аз как започнах и то съвсем не толкова отдавна.
➡️ Относно частта, която засяга спорта и храненето:
- самата аз започнах да работя с личен треньор, пред когото се отчитам всеки месец.
Тя е човек, когото изключително ценя и уважавам, ще ми прости всеки пропуск в програмата, но самата аз не искам да я разочаровам и следователно не пропускам.
Това върна желанието, старанието и дисциплината в тренировките ми, а прогресът е факт;
- храненето ми претърпя пълна метаморфоза. Зная, че храната е най-ценния ресурс, който мога да дам на тялото си. В 20% от времето правя компромиси, но те са абсолютно съзнателни и много вкусни. :)

➡️ Относно психологическата част, която е точно толкова важна, колкото и физическата:
- разбира се ми беше нужна професионална помощ и подкрепа. Хора, които да ми посочат и подчертаят дебело собствения ми потенциал, сила и неограничени възможности.
Хора, които видяха в мен всичко, за което бях сляпа дълго време.
Хора, които с чисти и добри намерения ми забива шамар след шамар, докато не ми писна от собствената ми ограниченост.

Нямах намерение да ви споделям всичко това на фона на две чинии, но така се случи и не съжалявам. :)
А двете чинии са важни, защото така най-лесно казвам на себе си Обичам те.

-------------------------------------------------
За салатата са ви нужни:
Зелена салата, целина, червена чушка, домат, гриловани тиквички, 1 пакет прясна моцарела и поръска от пармезан.

За яйцата:
3 яйца, печени на тиган под капак, а под тях 1/2 домат на шайби, малко сирене, малко котидж, малко настъргана моцарела, 1/2 червена чушка, филийка от домашния хляб на Мали. ❤️