Ива Петкова - Iva Petkova

Поздравления за нашата колежка Златина Григорова , която успешно премина изпита за международен поведенчески терапевт! 🎉🎉🎉

Радвам се за тази важна стъпка в нейното професионално развитие и я поздравявам за времето, усилията и желанието, с които работи с децата в центъра.

Вярвам, че сертификацията е важна част от пътя на всеки специалист. Но още по-важно е как този път се вижда в ежедневната работа с детето.

За мен качественият терапевтичен процес означава:
ясна структура,
предварително подготвена сесия,
индивидуален план за всяко дете,
проследяване на резултатите,
редовна обратна връзка,
външна супервизия
и желание за постоянно надграждане.

Сертификатът е стъпка.
Но истинската стойност е в начина, по който специалистът работи всеки ден — с мисъл, отговорност и уважение към детето и неговото семейство.

Браво, Злати! Продължаваме напред. 🤍

Много родители търсят точните думи.

„Какво да му кажа, когато се тръшне?“
„Как да реагирам, когато не иска да тръгне?“
„Каква е правилната фраза?“
„Как да го убедя?“
„Как да го успокоя веднага?“

Разбирам този въпрос.

В труден момент всички искаме едно изречение, което да оправи ситуацията.

Но при повтарящи се трудности рядко помага една перфектна реплика.

Помага система.

Какво правим преди трудния момент?
Как предупреждаваме?
Каква е границата?
Кои правила са наистина важни?
Как реагираме след поведението?
Двамата родители правят ли едно и също?
Детето получава ли внимание точно когато провокира?
Довършваме ли изискването?
Има ли предвидимост?
Има ли последователност?

Децата не се учат само от думите ни.

Те се учат от модела, който се повтаря.

Ако всеки път границата се движи, детето ще я тества.
Ако всеки път възрастният влиза в дълги преговори, детето ще преговаря.
Ако понякога кризата води до отстъпка, детето ще пробва пак.
Ако възрастните реагират различно, детето ще търси къде е по-лесно.

Това не значи, че родителят е виновен.

Значи, че има нужда от подредба.

Не от магическа фраза.
А от ясен план.

Когато има система, детето постепенно започва да се ориентира:

„Това правило е стабилно.“
„Този възрастен няма да се разпадне.“
„Мога да се ядосам, но не мога всеки път да променям ситуацията.“
„Знам какво следва.“

И тогава поведението започва да се променя.

Не изведнъж.
Но стабилно.

🌙 Ако детето ви е много активно вечер и трудно се успокоява преди сън, опитайте това:

Вземете една възглавница и помолете детето да я прегърне силно. Пребройте бавно до 10. Направете кратка пауза. След това повторете още няколко пъти.

Този дълбок натиск дава на нервната система усещане за стабилност и сигурност и при много деца подпомага успокояването преди сън.

Отнема около три минути. Помага на много семейства и се оказва изненадващо ефективна стратегия.

💛 Понякога точно най-малките промени правят най-голямата разлика.

🤍 Неделя с Ива

Неделя вечер е.

В залата е тихо. Играчките са подредени. А след една седмица, изпълнена с детски смях, малки победи и много работа, идва време за най-важното – малко тишина.

Понякога хората си представят, че работата на терапевта приключва, когато затвори вратата на залата.

Истината е, че част от нея остава с нас. Остават историите на децата. Усмивките им. Въпросите на родителите. Радостта от всяка малка крачка напред.

Но знам и нещо друго.

За да бъда истински полезна през новата седмица, трябва да си позволя да спра. Да презаредя. Да бъда просто Ива, а не само ерготерапевт.

Защото в понеделник, когато прекрача отново прага на залата, искам всяко дете да получи най-доброто от мен.

Благодаря ви, че сте тук. Благодаря ви, че четете, задавате въпроси, споделяте и вървим заедно по този път.

Пожелавам ви спокойна неделна вечер. 🤍

📌 Има нещо, което казвам на всеки родител на първа консултация:

Аз не мога да поема детето ви до 18-годишна възраст. И не би трябвало.

Работата на терапевта е да постави основата и да я стабилизира. След това щафетата минава у вас.

Виждам твърде често следния сценарий:

Дете работи с терапевти до 7-8 години, изписват го, прибира се вкъщи – и родителите не знаят какво да правят.

Започват да търсят следващ терапевт, за да продължи.

И детето се върти от кабинет в кабинет, докато порасне.

Защото никой не е въвел родителите в процеса.

Затрудненията на едно дете не свършват, когато свърши сесията.

Те продължават с години.

И ако ние, терапевтите, не научим родителя как да изисква, как да поставя инструкция, как да даде на детето шанс да се справи само – детето остава зависимо от външен човек цял живот.

Затова при нас родителят влиза в сесията.

Не на вратата, не "ето ти насоки за вкъщи".

Вътре.

По няколко пъти.

Защото докато не го направи сам, остава само чуто.

Знам, че е трудно.

Поведението на детето с родителя е различно отколкото с терапевта – децата се отпускат, тестват границите, и това създава хаос.

Това е част от процеса.

Първо родителят се учи да поставя граници.

После детето се учи да ги приема.

Без тази стъпка – няма пренасяне вкъщи.

И всичко, което сме изградили в кабинета, остава в кабинета.

Какви умения са нужни, за да бъде детето готово за спорт?

Понякога чуваме:

„Детето ми има чудесна груба моторика. Тича, катери се, скача. Значи няма нужда от ерготерапия — по-добре да го запишем на спорт.“

И да — добрата груба моторика е много важна.

Но тя не е единственото умение, от което детето има нужда, за да участва успешно в спорт.

Защото спортът не е само движение.

Спортът е структура.
Спортът е инструкции.
Спортът е изчакване.
Спортът е правила.
Спортът е следване на възрастен.
Спортът е координация с други деца.
Спортът е саморегулация, когато нещо не се получи веднага.

Едно дете може да тича прекрасно, но ако не може да изчака реда си, да чуе инструкцията, да се върне към треньора, да разбере „сега чакаш, после хвърляш“, участието в спортна група може да стане много трудно.

Не защото детето „не може“.

А защото още не е готово за тази среда.

Какви умения гледаме преди спорт?

1. Разбиране и следване на инструкции
Детето може ли да чуе кратка инструкция и да я изпълни?
Например: „Изчакай тук“, „Вземи топката“, „Върни се при мен“, „Сега е ред на друго дете“.

В спортна среда инструкциите често идват бързо, на фона на шум, движение и други деца. Това изисква повече от добро движение.

2. Устойчиво внимание към възрастния
Детето може ли да се ориентира към треньора или водещия?
Да го погледне, да го проследи, да се върне към него след разсейване?

Това е много важно, защото в спорта възрастният е „котвата“ — той дава посоката, правилата и структурата.

3. Изчакване и контрол на импулса
Може ли детето да изчака реда си?
Да не грабва топката веднага?
Да не тръгва преди сигнал?
Да понесе, че не винаги е първо?

Това са умения, свързани със саморегулацията и изпълнителните функции. И те често се учат постепенно.

4. Саморегулация при трудност
Как реагира детето, когато не успее?
Когато трябва да повтори?
Когато някой друг е по-бърз?
Когато играта се промени?

Спортът носи много радост, но и много малки фрустрации. Затова детето има нужда от умения да остане в дейността, дори когато нещо е трудно.

5. Координация и моторно планиране
Не е достатъчно детето просто да тича или скача.
В спорта то трябва да комбинира движения: да гледа, да чака, да прецени разстояние, да насочи тялото си, да хвърли, да хване, да спре, да смени посока.

Това е моторно планиране— способността тялото да организира движение спрямо задача, пространство, предмет и други хора.

6. Разбиране на правила и структура
Спортът има начало, край, ред, роли и правила.
Детето трябва постепенно да разбира:
„Сега слушаме.“
„Сега чакаме.“
„Сега пробваме.“
„Сега е ред на другото дете.“
„Сега се връщаме в групата.“

За някои деца това не идва автоматично. И това не е провал. Това е умение, което може да се изгради.

7. Участие с други деца
Особено при групов спорт, детето трябва да може да бъде с другите, а не само до другите.

Да споделя пространство.
Да изчаква.
Да се съобразява.
Да следва обща дейност.
Да понесе шум, движение и непредвидимост.

Това е голяма задача за много деца.

А къде е мястото на ерготерапията?

Ерготерапията не е само за деца, които „не могат да се движат добре“.

Понякога детето има чудесна груба моторика, но още няма достатъчно стабилни умения за участие.

И тогава ние работим върху:
структура, следване на инструкции, изчакване, саморегулация, координация, моторно планиране, увереност, работа в малка група.

Понякога ерготерапията е мостът между свободното движение и спорта.

Първо детето се учи да участва в по-структурирана среда.
После в малка група.
После в по-динамична спортна дейност.

Стъпка по стъпка.

Защото целта не е просто детето да бъде записано на спорт.

Целта е да има шанс да се чувства успешно, спокойно и включено там.

И понякога точно това е подготовката, от която има нужда.

Има една дума, която казвам на родителите да включат в речника си:
"Първо."
"Първо обуй обувките, после ще отидем до площадката."
"Първо ще си измием ръцете, после ще ядем."
"Първо ще приберем играчките, после ще четем приказка."
Не "ако обуеш". Не "когато си готов". А първо – после.
Малка дума. Голяма разлика.

📢 Важно съобщение

В момента нашият сайт е в процес на обновяване и временно не функционира.

Поради това всички резервации, направени чрез сайта, са невалидни. Дори да получите потвърждение или възможност за записване на консултация, тя реално не се регистрира в системата.

До приключване на ремонта консултации могат да бъдат записвани единствено чрез:

📧 [email protected]
📞 0889 560 912

Извиняваме се за причиненото неудобство и благодарим за разбирането.

Веднага щом новият сайт бъде готов и отново достъпен за записвания, ще ви информираме.

Благодарим за доверието! 💛