Футболен клуб Динамо Варна / FC Dinamo Varna, Варна, Varna (2026)

''Усилената работа побеждава таланта, когато талантът не работи усилено''

26/09/2026

Спортът възпитава! Спортът обединява! Спортът изгражда!

За нас във Футболен клуб ''Динамо Варна'' е важно децата да бъдат активни не само на футболния терен, а спортът да бъде естествена част от тяхното ежедневие.

Радваме се, че заедно с Частно Средно Училище Мечтатели отбелязахме Европейския ден на спорта в училище и поставихме началото на едно дългосрочно партньорство. ЧСУ ''Мечтатели'' е иновативно училище, част от Асоциацията на Кеймбридж училищата в България и партньор на MENSA - среда, в която стремежът към развитие и високите стандарти вървят ръка за ръка.

Защото преди резултатите, победите и медалите стоят движението, дисциплината, постоянството, работата в екип и любовта към спорта!

Благодарим на ЧСУ ''Мечтатели“ за доверието! 💙

21/09/2026

Като част от методологията на ФК Динамо Варна въвеждаме още един важен елемент в работата си -> цялостна ТЕСТОВА БАТЕРИЯ за обективно проследяване на развитието на нашите футболисти.

За нас развитието на едно дете не може да бъде определяно единствено от това колко гола е отбелязало, колко мача е спечелило или как е изглеждало в последната тренировка. Детският футбол е дългосрочен процес и ако искаме да знаем дали този процес работи, трябва да можем да го НАБЛЮДАВАМЕ, ИЗМЕРВАМЕ и СРАВНЯВАМЕ във времето.

Затова всеки футболист ще преминава през система от 10 теста, обединяващи физически, технически, когнитивни, антропометрични, контекстни и комбинирани показатели. Измерването ще се извършва на три основни етапа - входно, междинно и изходно ниво (3 пъти на година). Така няма да получаваме просто моментен резултат, а ще проследяваме динамиката в развитието през целия тренировъчен период.

Част от батерията са тестовете за ускорение на 10 и 20 метра, чрез които следим способността на футболиста да развива скорост в къси дистанции. Чрез 505 Change of Direction Test ще измерваме способността за рязко спиране, обръщане на 180 градуса и повторно ускорение, като изпълнението ще бъде и в двете посоки. По този начин можем да наблюдаваме както качеството на смяната на посоката, така и евентуални разлики между лявата и дясната страна.

Един от най-интересните елементи в системата ни ще бъде МОДИФИЦИРАН вариант на Loughborough теста. Тук вече не измерваме едно изолирано техническо действие, а последователност, много по-близка до реалната футболна ситуация. Преди да получи топката, футболистът трябва да извърши качествено сканиране на пространството, да възприеме визуалния сигнал и да идентифицира правилната цел. След това трябва да се ориентира, да влезе правилно в зоната, да контролира топката, да се обърне в необходимата посока, да изпълни точен пас към зададената цел и да излезе правилно от ситуацията, за да започне следващото действие.

При този тест няма да записваме просто колко паса е направило детето за определено време. Ще отчитаме отделни компоненти - брой качествени сканирания, правилно разпознати цели, качество и точност на паса, правилно обръщане, позициониране на тялото и правилно влизане и излизане от зоната. Така получаваме много по-богата информация за връзката между възприятие, решение, ориентация и техническо изпълнение. Защото в реалния футбол доброто действие започва още преди топката да е достигнала до играча.

Техниката на удара също няма да бъде измервана само чрез сила. Футболистът ще изпълнява пет удара - три от статично положение и два по движеща се топка, идваща отляво и отдясно. Ще следим точността и качеството на техническото изпълнение при различен контекст.

Speed Dribble ще ни покаже способността за движение с висока скорост при запазване на контрол върху топката, а слаломът ще добави смяна на посоката и технически контрол в ограничено пространство. Към тях добавяме жонглиране, гъвкавост и антропометрични измервания като ръст, тегло и телесна композиция, за да поставяме физическите резултати в контекста на растежа и развитието на детето.

Най-важното обаче е как ще използваме тази информация!
Целта на тестовата батерия не е да създадем КЛАСАЦИЯ между децата. На тази възраст две деца, родени през една и съща година, могат да се намират на различен етап от своето развитие. Затова най-важното сравнение за нас ще бъде футболистът със самия себе си.

Входното ниво ни показва откъде започваме. Междинното показва посоката и ефекта от тренировъчния процес. Изходното показва какво реално сме успели да развием за един период работа.

И тези данни няма да бъдат оценка само за детето. Те ще бъдат обратна връзка и за нас като треньори. Ако определен показател не се развива така, както очакваме, трябва да си зададем не само въпроса какво трябва да подобри футболистът, а и какво трябва да подобрим ние в тренировъчния процес.

С времето всяко дете ще изгражда собствен профил и история на развитието си. Вместо една моментна снимка ще разполагаме с последователни данни, които показват как футболистът се променя през месеците и годините.

Треньорското око остава незаменимо -данните също не могат да разкажат цялата история, но когато наблюдението, методиката и измерването започнат да работят заедно,, получаваме много по-пълна картина за развитието на младия футболист.

Защото развитието не е усещане, то е процес, а когато един процес е добре структуриран, той може да бъде наблюдаван, измерван и подобряван.

15/09/2026

Днес сменяме бутонките и стоножките с раници, но мисията остава същата - да ставаме по-добри всеки ден!
Да питаме, да грешим, да опитваме отново и никога да не спираме да се развиваме.
На децата пожелаваме смелост и любопитство, а на родителите - да се радват на пътя, не само на резултата!
Училището и футболът учат на едно и също: успехът се печели ден след ден!

На добър час , деца !💙⚽

07/09/2026

Детската кондиция - между ПРОФЕСИОНАЛИЗМА и ''АЗ ТАКА СИ ЗНАМ'': когато треньорското его срещне детския организъм

Думата ''кондиция'' във футбола много често се разбира по възможно най-примитивния начин - ТИЧАНЕ. Още тичане, совалки, обиколки, спринтове и ако накрая децата са с ръце на коленете, някой едва си поема въздух, а останалите лежат по тревата, тренировката гордо се обявява за ''здрава''. Само че да измориш едно дете е изключително лесно. За това не е необходимо нито специално образование, нито кой знае какви познания. Дайте ни 20 деца и достатъчно серии от спринтове и след половин час всички ще бъдат изморени. Да ги измориш обаче не означава, че си ги ПОДГОТВИЛ.

Пускаме Ви малко от любимите ни топки (⚽️) за размисъл:

⚽️КАКВО ВСЪЩНОСТ Е КОНДИЦИОННАТА ПОДГОТОВКА?

Истинската кондиционна подготовка не започва с въпроса ''Колко да тичат днес?'', а с въпроса ''Какво физическо качество искаме да развием и защо?''Футболът изисква от тялото много повече от способността да тича дълго. Играчът трябва да ускорява и спира, да сменя посоката, да пази равновесие при контакт, да произвежда сила за части от секундата, да скача, да се приземява, да повтаря високоинтензивни действия и след всичко това да остане достатъчно свеж, за да изпълни следващото техническо действие качествено.

Затова кондиционната подготовка включва работа върху сила, скорост, мощност, координация, баланс, мобилност, аеробен и анаеробен капацитет, механика на движението, способност за ускоряване и спиране и устойчивост към натоварването на самата игра. Казано по-просто - ТЕХНИКАТА показва какво може футболистът с ТОПКАТА, а кондиционната подготовка изгражда тялото, което трябва да ИЗПЪЛНЯВА тези ДЕЙСТВИЯ десетки пъти в рамките на един мач.

Тук обаче има едно изключително важно уточнение - когато говорим за детско-юношески футбол, ние работим с растящи организми, а НЕ (!) с УМАЛЕНИ ПРОФЕСИОНАЛНИ футболисти. Две деца на една и съща календарна възраст могат да бъдат на съвсем различен етап от биологичното си развитие (прочете предпоследния ни пост за това (!) ) . В определени периоди едно дете може буквално за няколко месеца значително да промени ръста, теглото, пропорциите и начина, по който контролира собственото си тяло. Именно затова няма универсална формула от типа ''10 години -> 10 спринта, 12 години -> 15 спринта'' , това може да го каже само някой бирен експерт.

Натоварването трябва да има цел, доза и прогресия!

⚽️ КОГАТО ТЕХНИКАТА Е ПРЕД ФИЗИКАТА !

В почти всяка футболна школа сме срещали едно такова дете. Малко по-пълничко, не особено бързо и на пръв поглед далеч от представата ни за атлетичен футболист. После топката стига до него и изведнъж виждаме нещо специално - великолепно първо докосване, усещане за играта, финт, точен пас, футболен интелект. Детето вижда неща, които други не виждат, и има отношение към топката, което трудно се преподава.

Точно при тези деца ние имаме огромна отговорност. Най-примитивният подход е: ''Пълничък е - трябва да тича.'' Това дете не трябва да бъде наказвано за начина, по който изглежд ,а трябва да бъде развито като спортист. Ако техниката и разбирането на играта вече са там, задачата е постепенно да изградим физиката, която ще му позволи да използва тези качества все по-добре.

И тук науката ни дава сериозно основание -> голям научен обзор от 2026 г. обединява 16 систематични прегледа, 67 отделни изследвания и над 5100 деца и юноши с наднормено тегло или затлъстяване. Данните показват, че правилно проведената силова подготовка може да подобрява мускулната сила и чистата телесна маса и да допринася за умерено намаляване на процента телесни мазнини. Това е важна промяна в начина, по който трябва да мислим. Решението не е ''Тичай, защото си дебел'', а ''Имаш футболни качества - нека изградим физиката, която ще ти позволи да ги използваш.''

Разбира се, тук говорим за здравословна физическа подготовка, а не за превръщане на кантара в критерий дали едно дете заслужава да играе футбол. Целта при подрастващите не трябва да бъде преследването на определена визия, а подобряване на движението, силата, координацията, работоспособността и здравето. Ако паралелно с това телесният състав постепенно се подобрява - чудесно. Но футболът трябва да изгражда самочувствието и способностите на детето, а не да го кара да се срамува от собственото си тяло.

⚽️ ''УБИХМЕ ГИ ОТ ТИЧАНЕ!''
(АМА КАКВО РАЗВИХМЕ?)

Това е една от онези реплики, които сме чували безброй пъти край футболните терени. Казва се с усмивка и обикновено като комплимент за добре свършена работа - колкото по-изморени са футболистите, толкова по-сериозна трябва да е била тренировката. Само че умората сама по себе си не е тренировъчна цел.

И точно тук идва една от най-големите заблуди в детския футбол. Все още има треньори, за които физическата подготовка е толкова по-добра, колкото по-тежко изглежда отстрани. Двадесет спринта, още двадесет, совалки, обиколки и накрая още малко ''за характер''. След това идва гордото: ''Днес ги убих!''
- Браво, всички са на земята! Тренировъчната цел обаче май е останала в съблекалнята?!

''Днес ги убих'' и подобни изречения нямат място в детско-юношеския футбол. Защото здравето на едно дете не е теренът, върху който един възрастен трябва да демонстрира колко е корав. Има огромна разлика между трудна тренировка и безсмислено тежка тренировка. Първата има конкретна физиологична и спортна цел. Втората има един лесно измерим резултат - всички са смазани.

Професионалният кондиционен специалист не се опитва да разбере колко болка може да понесе детето. Той определя каква адаптация търси, какъв обем е необходим, каква интензивност е подходяща, колко трябва да бъде почивката, кога натоварването да прогресира и кога трябва да бъде намалено. Наблюдава качеството на движението, а не само н хронометъра. Разбира разликата между умора и адаптация и знае, че повече не означава автоматично по-добре.

Можем да дадем едно и също упражнение на две деца и за едното то да бъде прекрасен тренировъчен стимул, а за другото - неподходящо натоварване. Именно затова при подрастващите трябва да се отчитат календарната и биологичната възраст, растежът, тренировъчният опит, текущото физическо състояние, качеството на движение и предишните натоварвания. Това не са излишни подробности. Това е разликата между методика и импровизация.

⚽️ КАКВО НИ ПОКАЗВА НАУКАТА?

Един от най-добрите примери колко далеч е съвременната спортна наука от философията ''убий ги от тичане'' идва именно от футбола. Програмата FIFA 11+ Kids е разработена специално за млади футболисти и използва структурирана работа върху баланс, стабилност, сила, координация, приземяване и контрол на движението.

През 2024 г. е публикуван систематичен научен преглед върху програмата. Учените първоначално преглеждат хиляди публикации, а в окончателния анализ влизат 11 изследвания с общо над 10 000 млади участници от осем държави, основно деца между 7 и 14 години. Резултатите показват приблизително 50% по-НИСЪК общ риск от ТРАВМИ, а при тежките травми ефектът също е значителен. Отделен мета-анализ върху FIFA 11+ Kids отчита около 48% намаление на общия риск от травми, както и значимо намаляване на травмите на коляното, глезена и долните крайници.

Това е изключително ВАЖЕН урок. Съвременната кондиционна подготовка не се опитва единствено да направи детето по-бързо или по-издръжливо. Една от задачите ѝ е да ПОДГОТВИ ОРГАНИЗМА да понася изискванията на спорта. Затова правилно структурираното физическо развитие може едновременно да подобрява представянето и да бъде част от стратегията за намаляване на риска от травми.

⚽️ СЪС ЗДРАВЕТО НА ДЕЦАТА НЕ СЕ ЕКСПЕРИМЕНТИРА

Футболният треньор трябва да има основни познания по физическа подготовка - това е част от професията. Но професионализмът не означава един човек да претендира, че е СПЕЦИАЛИСТ по ВСИЧКО. Професионализъм е и да знаеш къде свършва собствената ти компетентност и кога трябва да се намеси специалист.

Когато говорим за системна кондиционна подготовка на деца, особено при допълнителни индивидуални занимания, деца с различен телесен състав, периоди на ускорен растеж или по-сериозни тренировъчни натоварвания, участието на квалифициран кондиционен специалист има огромна стойност. Не защото футболният треньор ''не разбира'', а защото човешкото тяло и неговата адаптация към натоварване са отделна професионална област.

И тук трябва да бъдем категорични: със здравето на децата шега не бива. Една неправилно проведена тактическа тренировка може просто да бъде лоша тренировка. Когато обаче започнем без необходимите знания да експериментираме с обем, интензивност и физическо натоварване върху растящ организъм, вече не говорим само за футбол - говорим за здравето на едно дете!

⚽️ УМОРАТА НЕ Е ТРЕНИРОВЪЧНА ЦЕЛ

Може би точно тук трябва да променим начина, по който оценяваме една тренировка. Потта не е мерна единица за качество! Болката не е доказателство за прогрес! А фактът, че детето едва се прибира вкъщи, не доказва, че е получило страхотна физическа подготовка!

Добрата кондиционна работа трябва постепенно да направи младия футболист по-силен, по-бърз, по-координиран, по-стабилен, по-издръжлив и по-подготвен за специфичните действия във футбола. Тя не е наказание, не е тест за характер и със сигурност не е състезание кой треньор може да измисли по-тежко занимание.

Затова следващия път, когато видим група деца, лежащи изтощени на терена, вместо да кажем ''Еха, каква кондиционна тренировка!'', може би трябва да зададем един много по-професионален въпрос:
- ''Какво точно развихме с тази тренировка?''

а) Ако зад натоварването има конкретна цел, подходяща доза, правилна прогресия и специалист, който може да обясни защо се прави -> прекрасно.

б) Ако единственият отговор е ''Ами, изморихме ги здраво'', тогава нека наричаме нещата с истинските им имена.

⚽️⚽️⚽️ ЗА ЛЮБОЗНАТЕЛНИТЕ :

За тези, които искат да прочетат повече по темата и да видят научните данни, върху които стъпваме:

1. FIFA 11+ Kids - систематичен научен преглед, 2024 г.
Изследването обхваща 11 проучвания и над 10 000 млади участници от 8 държави, основно на възраст 7-14 години. Анализира ефекта на програмата върху превенцията на травми, физическите способности и представянето.

https://link.springer.com/article/10.1186/s13018-024-04876-9

2. National Strength and Conditioning Association (NSCA) - Youth Resistance Training.
Официалната позиция на NSCA разглежда рисковете и ползите от силовата подготовка при деца и юноши, необходимото натоварване и принципите за правилно програмиране на тренировъчния процес.

https://www.nsca.com/globalassets/about/position-statements/position_stand_youth_resistance_training---2009.pdf?srsltid=AfmBOoq19irwqBZrSS0spoiBnsb-5OroKchpICvCdpsHClDJGJIY18Nv&utm_source=chatgpt.com

Защото когато говорим за развитието и здравето на деца, ''АЗ ТАКА СИ ЗНАМ' не е достатъчен аргумент !!!

31/08/2026

ТЪМНАТА СТРАНА НА РОДИТЕЛИТЕ

Постоянно говорим за децата. Хвалим ги, показваме успехите им, радваме се на развитието им, говорим за техните мечти, емоции и за всичко, което футболът може да им даде. Днес обаче НЯМА да говорим за тях. Днес ще поговорим за нас -възрастните, a.k.a. -> ''родителите'' И за една наша страна, за която рядко говорим!

Преди да продължим, нека кажем нещо важно. В Динамо Варна нямаме сериозен проблем с родителското поведение. Напротив, през годините сме изградили общност от родители, без която клубът нямаше да бъде това, което е днес. Една от причините отношенията ни да работят добре е, че още от самото начало се опитваме да поставяме ясни ГРАНИЦИ:
-На терена треньорът е треньор.
-Детето е футболист
-Родителят е родител.
Всеки има своята изключително важна роля и проблемите обикновено започват тогава, когато тези роли започнат да се смесват.

Именно затова решихме да погледнем темата малко по-дълбоко, но не просто през нашия опит като треньори, а и през научните изследвания. За основа използвахме две публикации, насочени конкретно към родителското поведение в детско-юношеския футбол. Първата е на Gareth Mossman и Lorcan Cronin, публикувана в Journal of Sports Sciences. В нея са изследвани 317 футболисти на възраст между 10 и 16 години и се разглеждат похвалата и разбирането, директивното поведение и родителският натиск. Един от важните резултати е положителната роля на похвалата и разбирането за житейските умения, които децата развиват чрез футбола. Втората публикация, на Bonavolontà и колектив, задава особено интересен въпрос: как младите футболисти възприемат поведението на родителите си и как всъщност биха искали те да се държат? Резултатите показват разминаване -децата съобщават за повече активна намеса и натиск, отколкото желаят, и за по-малко похвала и разбиране, отколкото биха искали. (и двете изследвания сме ви ги пуснали най-отдолу)

Точно тук според нас се намира интересната граница. Детето има огромна нужда от родителя си във футбола - от неговата подкрепа, време, присъствие, спокойствие и разбиране. Но това не означава непременно, че има нужда от повече инструкции, повече анализи и повече амбиция. И нека сме напълно откровени -> никой от нас не спазва тази граница през цялото време. Нито родителите, нито треньорите. Всички сме емоционални, когато става дума за децата ни.

Затова този текст не е нападка към родителите на който и да е клуба всъщност е точно обратното! Това е покана всички заедно да се погледнем малко отстрани, защото има няколко образа,, които научната литература и ежедневието край футболния терен ни накараха да разпознаем. Нарекохме ги по наш начин. Те не са научна класификация и вероятно никой родител не принадлежи само към един от тях, НО почти сигурно всеки от нас ще се разпознае поне малко в някой.

1. ВТОРИЯТ ТРЕНЬОР

Почти всеки от нас понякога се превръща във Втория треньор. Треньорът казва едно, а отстрани се чува: ''Подай“, ''Удар'', ''Върни се“, ''Не я губи там!“.
Това не е всичко! -> мачът приключва, но тренировката не, тя просто се премества в колата - ''Защо не подаде?“, ''Защо не биеш повече?“, ;;Казах ти да не правиш така.“ (''любимото ни'')

Всичко това обикновено идва от най-доброто възможно място - желанието да помогнем. Но нека погледнем ситуацията през очите на едно 9-годишно дете. Треньорът му дава една информация, татко или мама му дават друга, а то има една-две секунди да вземе решение. Кого трябва да послуша?! А може би правилният отговор е - никого. Може би трябва да му позволим да види ситуацията, да вземе собствено решение, понякога да сгреши и постепенно само да започне да разбира играта. Защото футболният интелект не се изгражда, когато някой постоянно ти казва какво да направиш. Изгражда се, когато се научиш сам да намираш решения. Родителят, както и треньорът може да даде нещо много по-ценно от инструкцията - спокойствието, че грешката е позволена!

2.МЕНИДЖЪРЪТ

Друг път ставаме Мениджърът. На осем години питаме кога детето ще бъде преместено в по-силната група. На девет - защо не започва титуляр. На десет - дали не е време да сменим отбора. След това започват разговорите за академии, селекции, позиции, агенти и ''следващата стъпка“. Всяко решение започва да се разглежда през въпроса: ''Това добре ли е за кариерата му?“

Няма нищо лошо в амбицията!!! Няма нищо лошо и в мечтите. ПРОБЛЕМЪТ започва тогава, когато мечтата на родителя стане по-голяма от мечтата на детето. Понякога ние вече виждаме бъдещ професионален футболист, а пред нас всъщност стои едно малко дете, което просто чака с нетърпение следващата тренировка, за да играе футбол с приятелите си. И това е напълно достатъчно.

Мениджърът често гледа напред - следващата група, следващият клуб, следващият турнир. Детето обаче живее сега и ако постоянно му показваме, че настоящото никога не е достатъчно, рискуваме постепенно удоволствието от играта да бъде заменено от очакването за резултат! Не всяка тренировка трябва да бъде инвестиция в бъдеща кариера -пнякога тренировката е просто един прекрасен час от детството.

3. АДВОКАТЪТ

Той има една прекрасна и напълно естествена функция - да защитава детето си. Само че понякога нашият адвокат никога не губи дело. Детето не играе достатъчно - треньорът има любимци. Сменят го - треньорът не го оценява. Не го вземат на турнир - решението е несправедливо. Отборът губи - другите деца не са достатъчно добри. Съдията свири срещу него - съдията е виновен.

Но нека си зададем един малко по-труден въпрос. Ами ако понякога нашето дете не е било в оптимална форма? Ами ако другото дете наистина е заслужавало да играе повече? Ами ако треньорът понякога е прав? И какво толкова страшно има в това?

Точно тук доброто намерение може да има обратен ефект. Ако след всяко разочарование веднага намерим външен виновник, детето може да пропусне един от най-важните уроци, които спортът може да му даде - да погледне към себе си и да попита: ''Какво мога аз да направя по-добре следващия път?“ Загубата, разочарованието, резервната скамейка, грешката и дори чувството за несправедливост са част от спорта. И още по-важното - част от живота. Не е наша работа да премахнем всяка трудност пред детето. Понякога най-голямата помощ е просто да останем до него, докато то само премине през нея.

4. СКАУТЪТ

Разбира се, във футболния родител понякога се появява и Скаутът. Той не гледа само своето дете, той вече е анализирал всички останали! ''Нашият е много по-добър от него.“ ''Не разбирам защо онова дете играе повече.“ ''Видя ли колко топки загуби?“ ''Как този е в първата група?“

И без да осъзнаваме, започваме да учим детето на нещо, което може да бъде изключително вредно - че успехът означава да бъде по-добро от някого другиго. Вместо да се прибере след тренировка с мисълта ''Днес научих нещо ново“, то започва да се прибира с въпроса ''Днес бях ли по-добър от другия?“. Сравнение, сравнение , след сравнение...

А развитието на децата никога не върви по права линия. Най-добрият футболист на осем години няма задължително да бъде най-добрият на дванадесет. Едно дете се развива физически по-рано, друго по-късно (прочетете две публикации надолу!) Едно разбира играта по-бързо, друго има нужда от повече време.

Детският футбол не е постоянна КЛАСАЦИЯ, в която всяка седмица трябва да определяме кой е №1, №2 и №3. Може би най-смисленото сравнение в детския футбол е само едно - ДНЕШНОТО дете с ВЧЕРАШНОТО дете!

5. РАЗОЧАРОВАНИЯТ ПРОФЕСИОНАЛИСТ

И накрая идва може би най-трудният за разпознаване образ - Разочарованият професионалист. Някога сме играли футбол. Или сме искали да играем (по-често). Или просто цял живот обичаме тази игра. И без дори да разберем кога точно се е случило, започваме да преживяваме футбола чрез детето. Тук вече настъпва ужасът! - Неговата победа става наша победа. Неговата загуба - наше разочарование и неприемлива загуба. Неговата резерва - наша обида. Неговият гол - наша гордост. Неговото развитие - наша мисия. Понякога дори неговият противник се превръща в наш противник. И постепенно границата между неговата мечта и нашата започва да изчезва.

Това вероятно е и най-трудната граница, защото тук родителят рядко има лошо намерение. Напротив - той вижда потенциал, иска да даде на детето възможностите, които самият той може би не е имал, и иска да го предпази от собствените си пропуснати шансове. Но детето ни може да носи нашата фамилия, може да има нашия характер, може дори да е наследило любовта ни към футбола, НО не е длъжно да наследи нашата футболна мечта! Той има друг път, с други дупки , с други стени за изкачване,разбиване !

И всъщност това е най-важното. Вторият треньор, Мениджърът, Адвокатът, Скаутът и Разочарованият професионалист вероятно не са пет различни родители. Понякога всички те живеят в един и същи човек! Ние всички обичаме децата си, искаме да ги защитим и искаме да успеят и понякога точно тази огромна любов ни кара неусетно да прекрачим границата между подкрепата и натиска.

И тук отново се връщаме към НАШИЯ клуб, ВАШИЯ клуб, ВСИЧКИ клубове - ние не искаме родители, които не се интересуват. Точно обратното - искаме родители, които присъстват, подкрепят, задават въпроси и са част от живота на клуба. Но вярваме, че добрата родителска подкрепа има ГРАНИЦИ. На терена треньорът трябва да има свободата да тренира, детето трябва да има свободата да играе, да решава и да греши. А родителят трябва да бъде сигурното място, към което детето се връща независимо дали е вкарало три гола или е изиграло най-слабия мач в живота си. Може би именно ясното разделение на тези роли е една от причините при нас подобни крайности да са по-скоро изключение, отколкото ежедневие.

Науката всъщност ни връща към нещо много просто. В изследването на Mossman и Cronin сред 317 млади футболисти на възраст 10–16 години са разгледани похвалата и разбирането, директивното поведение и родителският натиск. Похвалата и разбирането се открояват като особено важни за положителните резултати и житейските умения, които децата развиват чрез футбола. А изследването на Bonavolontа и колектив показва интересното разминаване между това, което родителите дават, и това, което младите футболисти желаят - децата съобщават, че биха искали по-малко активна намеса и натиск и повече похвала и разбиране.

Може би затова следващия път, когато сме край терена, вместо да извикаме какво трябва да направи, можем просто да го оставим да реши. Вместо още с влизането в колата да започнем анализа на мача, можем първо да го попитаме дали се е забавлявало. Вместо веднага да търсим виновник за това, че е било резерва, можем да му позволим да преживее разочарованието и да опита отново. Вместо да го сравняваме с детето до него, можем да видим колко по-добро е станало спрямо самото себе си.

Защото детето вече има треньор -не му трябва втори. Не му трябва мениджър, не му трябва скаут,а адвокат ще му трябва само понякога (надяваме се). Родител обаче му трябва винаги!

За любознателните: петте типа родители в този текст са наши образи, а не официална научна класификация. Текстът е вдъхновен основно от две научни публикации, посветени конкретно на родителското поведение в детско-юношеския футбол:

Bonavolontа с ''The Role of Parental Involvement in Youth Sport Experience: Perceived and Desired Behavior by Male Soccer Players.'' - https://www.mdpi.com/1660-4601/18/16/8698/pdf

Mossman с ''Life skills development and enjoyment in youth soccer: The importance of parental behaviours.''
⁠Journal of Sports Sciences -https://www.tandfonline.com/doi/full/10.1080/02640414.2018.1530580

30/08/2026

Добрият треньор не е този, който говори най-много! (разбити митове, викове и легенди от българските стадиони - ''игрища'')

Преди няколко седмици Frontiers in Psychology публикува интересно изследване за поведението на треньорите в детско-юношеския футбол. Темата привлече вниманието ни, защото е пряко свързана с един от въпросите, върху които работим и в Динамо Варна ,а именно -> каква трябва да бъде ролята на треньора в процеса на обучение и къде минава границата между това да помагаме на детето да разбира играта и това постоянно да вземаме решенията вместо него.

В изследването участват 68 треньори от Англия, Франция, Испания и Гърция, работещи с футболисти между 10 и 15 години. Част от тях преминават през специална шестчасова образователна програма, наречена Empowering Coaching (интересно е да прочетете повече за нея!). Особено интересно също е, че учените не разчитат единствено на анкети, в които треньорите сами оценяват собствената си работа. Тренировките са заснемани, а реалното поведение на треньорите е наблюдавано и оценявано в различни моменти от сезона.

Резултатите показват значително намаляване на поведенията, които авторите определят като ''disempowering“ -най-общо това е среда, в която има прекомерен контрол, силен акцент върху сравнението с останалите и поведението на треньора може да ограничава самостоятелността на футболистите. В същото време след обучението се наблюдават положителни промени в подкрепата на автономността на децата и във взаимоотношенията между треньор и футболист.

Зад тези научни понятия всъщност стои един много практичен въпрос, който всеки треньор в детския футбол трябва периодично да си задава: кой взема решенията по време на игра - футболистът или треньорът?

Всеки, който прекарва достатъчно време около детски футбол, е виждал как едно дете получава топката и почти моментално чува какво да направи с нея. Отстрани идват ''подай“, 'обърни“, ''играй назад“, ''стреляй“, ''не там“. Понякога инструкциите са от треньора, понякога от родителите, а понякога детето получава няколко различни инструкции едновременно (''най-якото''). Това може да изглежда като помощ, но ако се случва постоянно, постепенно отнемаме точно онова, което искаме футболистът да развива -> способността САМ да наблюдава, да анализира ситуацията и да избира решение.

Представете си например 10-годишен футболист, който получава топката с противник зад себе си. Треньорът вижда свободен съотборник отляво и веднага извиква да подаде натам. Детето изпълнява и отборът запазва топката. На пръв поглед всичко е прекрасно - имаме правилно футболно действие (термин, който няма как да използваме, без да отдадем заслуженото на нашия приятел и доайен в треньорската професия Митко Джоров). Само че решението всъщност не е било на футболиста. То е било взето от човека до тъчлинията и детето единствено го е изпълнило (тоест имаме само 'изпълнение'').

Това е един от интересните ПАРАДОКСИ в детския футбол. Искаме след години да имаме смели, интелигентни и креативни футболисти, способни да решават проблеми за части от секундата, но понякога в периода, когато трябва да развиват именно тези способности, им даваме готов отговор на почти всяка ситуация. Ако това се превърне в навик, съществува риск да обучаваме отлични изпълнители на инструкции, вместо футболисти, които разбират играта. А гледахте ли последните мачове на националния ни отбор? Колко често точно това ни липсва - футболист, който под напрежение да поеме отговорност, да прочете ситуацията и да намери решение, което не е предварително подсказано. Разбира се, проблемите на българския футбол са много по-комплексни и би било наивно да ги свеждаме само до начина на обучение в детските години. Но едно е сигурно -> смелостта, креативността и способността да вземаш самостоятелни решения не се появяват изведнъж, когато облечеш националната фланелка. Те започват да се изграждат много по-рано, на детския терен, в стотиците малки ситуации, в които някой трябва да позволи на детето само да види проблема, да избере решение и понякога дори да сгреши.

Това, разбира се, не означава, че треньорът трябва да стои отстрани и да мълчи. Самото изследване разглежда ясните инструкции, насоките и конструктивната обратна връзка като важна част от добрата треньорска работа. Въпросът е кога се намесваме, защо го правим и какво искаме детето да научи от нашата намеса. Има голяма разлика между това да помогнеш на футболиста да открие решение и просто да му кажеш какво е решението.

Именно тук въпросите могат да бъдат изключително силен инструмент на треньора. Вместо веднага да обясним ''трябваше да подадеш наляво“, можем да попитаме детето какво е видяло, какви възможности е имало и защо е избрало конкретното действие. Понякога отговорът ще бъде правилен, понякога няма да бъде, а понякога детето ще ни покаже, че е видяло ситуацията по начин, който ние самите не сме забелязали. Важното е постепенно да го научим не просто да изпълнява, а да мисли върху играта.

Грешките също са част от този процес. В детско-юношеския футбол понякога сме прекалено нетърпеливи да поправим всяка грешка веднага след нейното възникване, а много често се опитваме да я коригираме още в самия момент. Но ако футболистът никога няма възможност да вземе грешно решение, да види последствията от него и при следващата подобна ситуация да опита нещо различно, отнемаме важна част от процеса на учене. В определени ситуации грешното решение, което детето е взело самостоятелно, може да има по-голяма образователна стойност от правилното решение, което треньорът му е извикал предварително.

И точно тук според нас идва огромната стойност на видеоанализа в детско-юношеския футбол. Не е задължително всяка грешка да бъде поправена в секундата, в която се случва. Понякога е много по-полезно ситуацията да остане да се развие, а по-късно футболистът да я види отстрани и сам да опита да отговори на въпросите: Какво видях в този момент? Къде бяха съотборниците ми? Какво пространство имах? Какви други решения бяха възможни? Тогава анализът вече не е лекция на треньора за това какво детето е направило грешно, а още една възможност то да се научи да разбира играта.

Именно затова през този сезон в Динамо Варна ще направим още една крачка в тази посока. Школата вече разполага с три XbotGo системи за автоматично заснемане на мачове, които ще ни позволят постепенно да включваме повече видео и анализ в обучителния процес на различните възрастови групи. За нас камерите сами по себе си не са най-интересната част. По-интересно е какво можем да направим с кадрите след това - вместо в неделя да кажем на едно дете ''тук трябваше да подадеш“, в понеделник можем да му покажем ситуацията, да го попитаме какво вижда и да го оставим първо то да ни даде отговора. Така видеото не служи просто за запис на мача, а се превръща в още един инструмент, чрез който учим футболистите постепенно да анализират собствената си игра и да вземат по-добри решения.

Тази тема е важна и за начина, по който развиваме собствената си работа в Динамо Варна. Методиката за нас не трябва да бъде просто колекция от упражнения, подредени по възрастови групи. Упражнението е само инструмент. Огромно значение има поведението на човека, който го провежда - кога спира играта, как коригира, как реагира при грешка, какъв въпрос задава, как насочва вниманието на футболиста и кога решава да не се намесва.

Едно прекрасно измислено упражнение може да загуби голяма част от стойността си, ако през цялото време треньорът казва на децата къде да застанат, кога да подадат и какво решение да вземат. В същото време едно сравнително просто упражнение може да създаде изключително богата среда за обучение, когато децата са поставени пред проблем, имат възможност сами да търсят решения, а треньорът се намесва в точния момент и с точния въпрос.

Още един интересен резултат от изследването е, че положителните промени след обучението на треньорите не се запазват с еднаква сила във всички показатели до края на наблюдавания период. Това кара авторите да поставят акцент върху необходимостта от продължаващо обучение и подкрепа на треньорите, вместо развитието им да се разглежда като еднократен курс или семинар. Този извод е особено близък до начина, по който искаме да развиваме работата си в клуба.

Във футбола постоянно говорим за развитието на децата, но развитието на футболистите трудно може да бъде отделено от развитието на хората, които ги обучават. Ако очакваме едно дете на 10 години да бъде по-добър футболист на 11, а на 12 да разбира играта повече, отколкото на 11, би трябвало да имаме същото очакване и към неговия треньор. Затова обучението, наблюдението, обсъждането на тренировъчния процес и обменът на идеи между треньорите трябва да бъдат постоянна част от живота на една детско-юношеска школа.

В крайна сметка задачата на треньора не е да докаже колко много разбира от футбол, като даде правилния отговор на всяка ситуация. Много по-трудната задача е постепенно да предаде част от това разбиране на детето. Един ден футболистът ще попадне в ситуация, която никога не сме упражнявали по абсолютно същия начин и за която няма да може да получи инструкция от тъчлинията. Тогава ще трябва сам да види пространството, противника, съотборниците и възможностите пред себе си и за части от секундата да избере решение.

Може би затова един от най-добрите показатели за работата на треньора не е колко често футболистите го слушат, а колко добре могат да играят, когато не се налага да го слушат.

С уважение към играта,
Динамо Варна 💙⚽

За по-любознателните оставяме цялото изследване, публикувано на 5 август 2026 г. във Frontiers in Psychology:
https://www.frontiersin.org/journals/psychology/articles/10.3389/fpsyg.2026.1563931/full

Address

Варна
Varna
9000

Telephone

+359889100415

Website

https://dinamo-varna.com/

Alerts

Be the first to know and let us send you an email when Футболен клуб Динамо Варна / FC Dinamo Varna posts news and promotions. Your email address will not be used for any other purpose, and you can unsubscribe at any time.

Contact The Business

Send a message to Футболен клуб Динамо Варна / FC Dinamo Varna:

Футболен клуб Динамо Варна / FC Dinamo Varna